Здравейте отново
Поредният скапан ден ми е днес.... Видяхме се с него, защото аз му се обадих и го помолих най учтиво като големи хора да се видим и да се разберем.. Видяхме се .. и какво да Ви кажа. На него му беше през оная работа за мен и за моите сълзи. Не говореше нищо, мълчеше и се държеше безкрайно студено!


Болеше ме, много ме болеше. Това не беше човека, които познавам. Аз не издържах и гнева в мен наделя над всичко! Развиках му се.. но сякаш той не ме чуваше. Много, много гадно се почуствах..
Тръгнах си, тръшнах вратата и го оставих. Незнам защо но имах някаква надежда, че той ще ме потърси, но уви. Не се обади. Разделихме се май.. 3 god ей така.. си заминаха за един миг
Както и да е, аз съм все още на 18 живота е пред мен

Благодаря на всички от сърце!