С приятелката ми се скарахме за една моя малка шегичка, която даже не може да се приема на сериозно. Но тя направи така, че сякаш съм й сторил голямо зло.Така, тя си помисли, че съм сериозен. Извинявах й се, казах й, че ме е разбрала погрешно, но резултат никакъв.Установих, че тя не вярва на моите думи, а ми казва, че ме обича.В същото време не й пука как се чувствам аз в тежките си мигове...При всяка моя погрешна дума си пла6там жестоко, писна ми да се карам с нея и да ми е тъжно после цяла седмица заради тъпотии като малките деца.А на нея й е трудно даже да ми се извини, когато е виновна!!!