Здравейте. Пиша тук за пръв път, но просто съм в безисходица, няма с кой да споделя всичко, което ми се на сърце, може дори и тук никой да не обърне внимание на темата ми, но поне ще ми мине като си го кажа.

1во нямам много приятели, щото всеки ден разбирам как всеки си говори яко зад гърба ти и на никой не му дреме за теб. Как всичко е само лицемерие, лъжа и позиорство. С родителите си се разбирам, но само за лафове, за смях. Те не ме познават достатъчно и не се опитват дори да ме опознаят. Не се интересуват изобщо от мен и не мога да споделям нищо с тях, щото не ме разбират. Но това са такива неща, с които съм свикнала вече. Проблемът ми е друг, ако може да се нарече проблем.

Значи имам 1 много добър приятел, който си споделяхме всичко и сме много близки. В един момент усетих, че той има някакви чувства към мен. След всичко, което сме си говорили и споделяли аз осъзнах, че също имам някакви чувства, но не много ясни, в смисъл не точно обич като гадже,но не и приятелство. Беше толкова близо до сърцето ми. Виждахме се в даскалото и излизахме понякога заедно. Не сме се целували, нито нещо друго. Само се гушкахме и ми беше толкова хубаво в неговите прегръдки. Той се съсипваше заради чувствата си, а аз не исках да развалям приятелството и го отрязах.Известно време не си говорихме, дори се подминавахме. Аз търсех погледа му, но той ме отбягваше и един ден си поговорихме и той ми каза, че искал да мине време,за да се поуспокои и да се опита да подтисне чувствата си. Доказвал ми е колко знача за него и колко иска да бъде с мен. Наскоро започнахме отново да прекарваме адски много време заедно и се държахме много яко един с друг. Станахме по-близки и от преди. Той започна да ме привлича и аз постоянно търсех време, за да бъда с него. Дори не ходехме на даскало и висяхме по кафетата заедно. С него мога да бъда такава каквато съм, без да има задни мисли, без да е както при момичетата - да те обсъждат как си облечена или ква ти е прическата. И само като го доблежеше някоя се побърквах, както и той само като видеше, че си говоря с някой се дразнеше. Всичко беше толкова хубаво. Тъкмо вече бях сигурна, че най-после ще бъдем заедно и всичко ще е като по филмите - той се хвана с друга. Тръгна с една малка дрисла. И всичко се преобърна. Чувствам се много зле като ги видя заедно и как я прегръща. Все още си говорим и се опитваме всичко да е както преди между нас, но не се получава. Той постоянно е на тръни да не ни види някой и да й каже и вече не се държи с мен както преди. Страх ме е да не се превърже прекалено много към нея и да забрави за мен. Поговорих с него за всичко това, а той каза, че макар че си е променил държанието си към мен, аз винаги ще съм на 1во място за него и че тя не е нищо в сравнение с мен. Говорим си така и на следващия ден като го потърся той пак отбива номера, че е в час или че не може да излезне. Говори ми едни неща по телефона или в скайп, а на другия ден като се видим все едно нищо не е станало и все едно сме чужди. Вчера му казах, че искам всичко да свърши и да спрем да се чуваме да си пишем и да се виждаме, за да ми мине, за да забравя за него. Той каза че ме иска до него и че не иска да свършва всичко. Не издържам повече. Гадно ми е. Всички ме питат кво ми е и не мога да го споделя с никой, а така ми се иска да го изкрещя. Не знам кво да правя. Да се отдръпна ли от него? Не го искам, но май се налага. Сигурна съм, че връзката им няма да продължи дълго, но не съм сигурна, че след това всичко между нас ще се оправи както е било преди. Страх ме е да не го загубя. А като се замисля как съм постъпила аз предишния път - май всичко се връща. Чувствам се както той тогава. Моля за съвет.