Помощ по география-характеристика на Дунавската равнина

[bebygirl]

Направете характеристика на Дунавкска равнина по този план(помо6т)
1геогравско положение,граници,големина
а)геогравско полужение
б)граници
в)големина
2Описание на релефа,геогравски строеж
3Полезни изкопаеми (горивни,рудни, нерудни)
4Климат и води
а)климат
б)води
5По4ви,растения,животни
а)почви
б)растения, животни
в)национални паркове,резервати
6)Подялби
7)Стопанско използване и антропогенно изменение на ПУ

[TEARS]

Природни ком. Дунавска равнина Предбалкан Стара планина
Площ 31500км2 12000км2 11000км2
Дължина 500км 550км
Ширина Западна – 20-30км; източна - 120км 20-40км 10-40км
Средна надморска височина 178м 364м 722м
Най-висока точка Връх Топкору (505,5м) Връх Ботев (2 376м)
Релеф:
Западна част равнинен характер (р.Арчар и Вит); каньовиден (на север от р.Арчар); Ломска депресия; от р. Томок до р. Малък Искър; Широка планина, рид Веслец, Бабин нос, Белоградчишки скали, Ботевградска котловина, Ръбишка могила - подземен карст (пещера Магурата); от белоградчишкия до Златишкия проход; Св. Никополска, Чипровска (вр. Минджур 2168м), Берковска, Козница, Понор, Врачанска, Етрополска, Пжана планина; котловини – Ботевградска, Етрополска, Правешка;
Средна част хълмист релеф (между р.Вит и Янтра);каньовиден (Черлянка, Тученица); хълмисти възвишения – Плевенско и Павликене; плата – Долноосъмско и Свищовско;
Среден предбалкан- малък Искър до Стара река; Васильовска планина (1490), Деветашко плато, плато Стражата, височини- овчански, Микренски, севлиевски; Севлиевска котловина; от Златишкия проход до пр. Вратник; Златишко –тетевенска, Троянско – Калоферска (вр. Ботев 2376м.), Шипченска, Тревенска, Елено – търдишка планина; Еленска котловина;
Западна част възвишения – Поповски, Самуилски, Разградки; плата - Лудогорско, Шуменско, Добружанско, Провадийско, Рояско, Момино; от Срара р. До Ч. Море; Преславска и Драгоевска пл.; Лиса планина;област Сланник и обл. Герлово от пр. Вратник до н. Емине; Слувенска планина (вр. Българка 1181м); Котленска котловина
Климат Умереноконтинентален Умереноконтинентален или планински Планински
Снежна покривка 40-50 дни 3 месеца 6 месеца
Валежи Увеличават се от запад на изток и се увеличават от север на юг намаляват от запад на изток и се увеличават от север на юг
Ветрове Западни и северни западни и северозападни северни
Реки Цибрица, Точа, Тимок, Огоста Тимок, Огоста, Цибрица, Точа, Тунджа, Нишава
Почви Карбонатни , типични, излужени, деградирани черноземи, алувиално –ливадни край реките; Тъмносиви, сиви горски; Алувиално- ливадни край реките; Карстови терени - хумусно карбонатни; Сиви, канелени, кафяви горски, планинско – ливадни, Карстови терени - хумусно карбонатни
Растителност Гори и степно-ливадни гори Горска, храстова, тревна растителност; реликтни видове (див рошков и див кестен); Горска, храстова, тревна растителност; реликтни видове (див рошков и див кестен);
Животински свят Дребен рогат добитък Разнообразен животински свят Разнообразен животински свят
Полезни изкопаеми Черни въглища - Дунавско плато; Лигнитни- Ломско; Нефт- Долни Дъбник, Луковит, Оряхово; Земен газ- Врачанско; Манган - Добричко, с. Оброчище и с. Църква; Варненско, с. Игнатиево; Гипс- Видинско, с. Кошава, Оряхово; Огнеопорни и обикновени глини - Плевен, Павликени, Горна Оряховица; Каоин - Русенско, Шуменско, Сеново, Каолиноо, Ветово; Варовици- Русенско; Каменна сол – Провадия; Въглища- Белоградчишко, Троянско; Желязна руда- тоян; Лигнитни- Ломско;
Земен газ - Деветашко плато;
Лонгоза - на р. Камчия; Огнеопорни и обикновени глини – Троянско; Варовици - Златна Панега; Каменна сол- Омуртаг;
Черни въглища – Габрово, Сливен, Твърърдица, Балкан Бас; Антрацитни въглища – Своге; Медни руди – Врачанско; Мрамори – Берковица;







Дунавска равнина
Граници – северна – Дунав; южна – Предбалкана; западна – Тимок; източна – Ч. море
Големина – 31 500кв.км
Широчина – на запад 25/30км; на изток до 120км.
Средна морска височина – 178км.
Най-висока точка – вр. Търнов дол – 502м (Шуменското плато)
Полезни изкопаеми – горива – черни (добруджанско); лигнитни (Ломско); нефт и природен газ (Плевенско и Врачанско); руди (манганова – Рарненско и Добричко); нерудни – гипс (Видинско); варовици (Плевенско, Русенско); глини; каолин (Ксолиново, Ветово, Сеново)
Равнинно-платовиден релеф – крайбрежни низини – Брелово-Новоселска, Видинска, Козлудуйска, Оряховска, Свищовско-Беленска, Чернопапска, Побрежие, Айделирска.
Плата, възвишения, суходолия, карстови форми, осиметрични и каньоновидни – тя е част от Мизийската плоча.
Подялба – западна – м/у р. Тимок и р. Вит – осиметрични речни долини, льосови плата; средна – м/у р. Вит и р. Янтра – преходен характер, има плата (Свищовско) и възвишения (Плевенските), базалтови могили м/у Свищов и Сухиндол; източна – най-висока и най-обширна – тук има много суходолия каньоновидни речни долини и възвишения (Разградските, Самоиловските)
Климат – умерено-конт.; ср. Януарска темп. -2/-3; ср. юлска – 21/24; ср. год. – 10/11
Ветрове – северозиточен, северозападен, фьон
Валежи – 500/600мм – мах – юни
Води – Дунав, Искър – дъждовно-снежно пълноводие; р. Русенски Лом има карстово подхранване и целогодишно пълноводие.
Езера – Сребърна; грунтови води – в алувиалните наслаги.
Почви – черноземни, сиви горски и алувиално-ливадни
Растителност – степна, тревиста, по високите части – широколистни гори.
Животни – евро-сибирска и ирано-туранска зоогеографска област.
















Предбалкана – намира се на юг от Дунавската равнина
Граници – северна – Дунав. равнина; южна – Стара планина; западна – границата със Сърбия; източна – Черно море.
Геоложки строеж – състой се от ниски и средновисоки ридове, котловини, проломи, долини, плата; изграден е от пясъчници и варовици; състой се от правилни антиклинари и синклинари.
Полезни изкопаеми – черни въглища – Белоградчишко; желязна руда – Троянско; глини
Подялба – западен – тук се намират Белоградчишските скали и пещерата Магурата; среден – най-висок и най-широк; най-висока точка – Васильов връх – 1490м; Севлиевски, Търновски височини; Деветашко плати; пещерата Съева дупка, Севлиевска котловина; източен – състой се от Преславска и Драгоевска планина, на северозапад от Лиса планина – областта сланник, а на изток – Герлово.
Климат – умерено-конт.; средна год. темп. – 10/11; ср. ян. -4; ср. юл. 16/21; най-ниска темп. Измерена в Севлиевската котл. -35.4
Валежи – увеличават се от север на юг – от 900 до 1100м
Ветрове – северозападни; местни – фион
Води – р. Панегра – извора Глава Панега; мин. Води – Вонешка вода
Почви – алувиално-ливадни, хумусно-карбонатни.
Раст. – широколистна – горска, храстова;
Животни – евросибирска област































Стара планина
Граници – северна – Предбалкан; южна – Задбалкански разлом; източна – нос Емине; западна – гр. Със Сърбия
Големина – 11 000кв.км; дълж. – около 850км; ширина – м/у 10 и 30-35км.
Геоложки строеж – тя е част от Алпо-гималайската планинска система; състой се от наклонени на север гънки. В центр. части е обградена от Палеозойски скали – гранити и кварцити, а в периферните – варовици и пясъчници; дезотационни заравнености; карстови форми и нанусни конуси.
Полезни изкопаеми – възглища – черни – Балканбас; антрацитни соли – Чипровци, Мартиново, Троянско; медна руда – Врачнаско; нерудни – мрамори – Берковско.
Подялба – западна – м/у Белоградчишкия и Златишкия проход – Иск. Пролом, пещерата Леденика, местността Ритлите до с. Лютиброд; преходите Петрохан, Витиня.; средна – му златишкия проход и прох. Вратник – най-висока и най-тясна част – връх Ботев; склоновете са стръмни на север и на юг – образуват се много водопади – най-високия е Райското пръскало (125м); проходи – Шипченски, На републиката и Твърдишки; местността Големия и малкия Джендрем; източна – най-ниска, раздвоява се от долината на Луда Камчия’ на север – Котленско-върбишка; на юг – Сливенска, Карнобатска, Айтоска планина; местността – Карандила; пролома на луда Камчия.
Климат – ср.год.темп. 0,7 (вр. Ботев)
Валежи – увеличават се във височина и достигат до 1200-1400мм; снежната покрива се задържа 4-6 месеца. Най-ветровити места – върховете Мургаш и Ботев
Води – във високите части максимума на оттока е през май, а в по-ниските – през април за северния склон и през май за южния.; карстови извори – Искрецките, Котелските; мин. Извори – Бързия, Нешковци.
Почви – сиви горски, канелени горски, кафяви горски, планинско-ливадни, хумусно-карбонатни.
Растителност – вертикална зоналност. Широколистни видове
Животни – средноев. и евро-сиб.

Кращенско-средногорска област. – те се намират м/у Стара планина на север и Средногориеро на юг; Софсйска котловина, Камарска, Карловска, Казанлъшка, Сливенска, Карнобатска и Айтоска. Те са отделени една от друга чрез напречни ридове: Гълъбец и Козница.
Те представляват грабени, запълнени с наноси, тъй като са били дъна на езерни басейни.
Полезни изкопаеми – лигнитни въглища (Софийско); глини (Елин Пелин)
Климат – умерено-конт. – м/у Софийската и Зплатишко Пиродопската.; ср.ян.темп. -2/-3; преходен – в останалите части – ср.ян. -1/+1; ветрове – северозападни, местни – фион, бора; валежи – намаляват от запад на изток.
Води – реки – Марица, Тунжда; мин. – Павел баня, Банкя. Горна баня; грунтови – в нанусните конуси
Почви – канелено-горски, смолници и алувиално-ливадни край реките.
Растителност – дъбови горички (кории) и тревна раст.
Животни – гризачи, насекоми и влечуги.

Краище и Средногорие
Подялба – Средногорие – средна гора – Ихтиманска, Съзлииска и Сърнена. Най-висока точка – вр. Богдан; Завалско-планска планинска редица: Завалска, Люлин, Витоша, Вискяр, Плана; възвишения – Бакаджици, Хисар; котловини – Ихтиманска, Панагюрска, Стрелчанска, Копривщенска.
Краище – планински ресурси – верило-руйска; Верила, Голобърдо, Черна гора, Стражата, Любаш, Руй планина; Конявско-Милевска план. Верига – Конявска, Земенска, Милевска. Най-висок вр. Кървав камък.
Кортловини – Трънска, Пернишка, Брезмешка. Радомирска, Каменишко, Кюстендилско, Сапаревска, Долно банска, Самоковска (най-вис.)
Средногорието е изградено от магмени скали (красталинни шисти в Ихтиманска гора и гранити в същинска средна гора)
Краището е изградено от варовици и пясъчници
Форми на релефа – проломи (на р. Ерма) и каменните реки на Витоша
Полезни изкопаеми – кафяви въглища в Перник и Бобов дол; медна руда – Панагюрско; желязна руда – Брезнишко; варовици и гранити.
Климат – умерено-конт. в Краище. Ихт.гора и Завалската редица; преходен – в най-южните части; планински – над 1000м височ.; най-ниска темп. -38.3 в Трън
Валежи – от 600 до 1000мм в планините
Ветрове – северозападни
Води – Струма, Ерма; минерални – Сапарева баня – 101.4. Стрелча, Панагюрско и др.






Дунавска равнина
1.Тектонски строеж- като на Мизийската плоча, морфоструктура от по-нисък ранг. Ломска депртесия северо-българска подутина.
2.полезни изкопаеми- гипс, кварцов пясък, черни въглища, каолин, Провадия - сол, варовици
3. Релеф - равнинен хълмист и платовиден
форми на релефа - крайдунавски алувиални низини, Западна част до река Вид, ясно изразена посока на реката свързана с начина на заливане на пластовете.
Каньоновидни речни долини на север и запад от река Арчар.
асиметрични речни долини на изток от Арчер със стръмен долен склон.
- лъосови плата ( плоски междудолинниа ридове) златий
- сртедна част - м/у Вид и Янтра
- 14 базалтови могили по линята Свищов, Сухин дол
Асиметрични долини в западната част, хълмове и височини.
Източна част най-широка и най-висока. Каньоновидни речни долини.
Карстов релеф : Суходол, слепи долини и пещери
4 Климат - умерено континентален, увеличаване на валежите, източни ветрове - обледенявания
а) грунтови води
б) напорни води - Ломска депресия
в) карстови води в източната част
г) реки- за западната и средната част транзитни реки

Старопланинска област
1 Географско положение - предбалкана
2 Тектонски строеж и полезни изкопаеми
а) част от балканидите - цялата старопланинса област
- предбалкан - правилни гънки, които затихват на север
- стара планина - сложен гънков строеж
изток - синкилинален
запад- антиклинален
Своге - антрацитни
3 Релеф
а) предбалкан - хълмисто редов и ниско планински
- скоровидна речна мрежа ( напречни и надлъжни редове и долини)
б) юротинен релеф - съвкупност от структори субструкторни и анверстни форми на релефа
* структурните форми на релефа съвпадата със структурата антиклинален рид, синклинални долини
*субструктурни - частично съвпадение със строежа
мономенални ридове - венеца и венеридите, инверсни форми пълно несъответствие м/у строеж и релеф ( антиклинална долина и синклинално възвишение)
б) главна старопланинска верига - сравнително мономентно било пониженията в което отделят около 30 дяла В източната част се раздвоява.
Много стръмни южни склонове разположение обусловени карстов релеф в западната част
4.Климат
а) предбалкан - умерено континенатален, поява на фион през зимата
б) стара планина - планинска в западната и преходната
в) климатична роля на Стара планина - причина за поява на орографски валежи
г) валежна сянка - фион при топъл пренос от юг
5 Води
а) гъстота на речните мрежи
б) подпочвени води - карстови води
пролетно пълноводие
почви растителност и животински свят, добре изразена височинна зоналност - дъбови, букови гори, мн малко иглолистни гори
а) горски ресурси дърбодобив
б) минерално суровинни ресурси- медни рудни
в) възможност за овущарство
г) туристически потенцял - главно пещерен в западната и частично централната

Тракийско-страндженска област
1. Географско положение - включва горнотракийската низина
Свети Илийска, Сакар, Манастирски възвишения
б) ямболско и елболско поле
в) тервентски възвишения и Странджа
2 Тектонски строеж и полезни изкопаеми - част от Балканидите
а) многостапален грабен запълнен с млади седименти, плосък низинен релеф
б) странджанска голяма антиклинала
в) сакар настабен плутон
г) възвишвния остатъци от стар релеф
3 Релеф - низинен, хълмист и нископланински
а) алувиални низини
б) хълмове и ридове с малка надморска височина в периферията на низината
в) ниски планини
4 Полезни изкопаеми- лигнитни източно Маришки, западно маришки и елховси басейн
Медна руда в Бургаски район
5.Климат и води
а) преходно континентално средиземномосрски, малко валежи 500-600 мм в Странджа надхвърля 800 мм и е с зимен максимум
6 Снежна покривка - малка продължителност зимен макс на оттока особено в Странджа
7 Подземни води - грунтови и артезиански води
8 Почви растителен и животински свят
а) смолници и алувиални ливади - най-вече крайречни води
б) канални горски и дъбови растителност - букови гори със подлез от вечно зелени храсти в/у жълто-земни почви в Странджа
В Странджа има уникално свесване на типове от три фито географски области
средноевропейска, средиземномосркса и черноморско кавказка
Лавровинна, дива мушмула, няколко вида костенурки, чакали, сърно, елени, мн видове водни течения

Рило- Родопска област
1 Осоговско Беласишка планинска редица с долината на средна Струма
2 Рило- Пиринска под област с долината на Места
3. Западни Родопи, източни родопи

Рила
1. Географско положение и граници
2. Тектонски строеж и полезни изкопаеми един от блоковете на Рило-родопския масив - отделен чрез система от концентрични разломи
б) изградено от гранитно ядро с палеозойско ядро вместено до допалеозойско ядро, част от големия Рило- Родопски бетолит
в) система от радиални разломи които определят радиалната мрежа
г) полезни зкопаеми със стопанско значение- няма
3Релеф
а) масивен облик
б) много стръмни склонове - поради редуването на преходи на издигане с периоди на тектонски покой
склоновете са придобили стапаловиден характер
в) дълбоки вечни речни долини
г) ледников релеф - през ледниковата епоха
д) изветрително денудационни форми като сипеи , каменни морета
4 Климат и води
а) планински климат
б) ясни изразено зимно пълноводие и пролетно лятно пълноводие
в) почви растителност и животински свят
ясно изразена височинна зоналност пълен спектър
а) канелени горски почви
б) кафяви горски със смесени широколистни
в) тъмнокафяви и тъмноцветни горски почви с иглолистни гористи и иглолистни храсти - бук, снърч, ела, храсти - клек
г) планинско ливадни почви с тревна растителност - голи планински върхове с лишеи и мъхове

Осоговско беласишка планини и Пирин
1 Геогр. положение
а) осоговско беласишка планинска верига
б)котловините по река Струма
в) Пирин и Славянка
г) котловините по Места - Гоце Делчевска, Разложка
2 Тектонски строеж
а) Пирин - хорс - антиклинал с гранитно ядро внедрено в допалеозойски метаморфни скали в които обаче има много мрамори
б) Струмски и местенски разлом
в) гранитно ядро в Осогово
б) Струмски и местенски разлом
в) гранитно ядро в Осогово, хорстове и грабени в осоговско-беласишката планинска верига

Черно море и българското черноморско крайбрежие
1 Местоположение граници и големина
1000-600 км почти 4 пъти територията на България
2 Релеф на черноморската котловина
а) шелф - азорско море швлфово море
б) континентален склон от 200 до 2000 в дълбочина
в) континентално подложение
г) котловинно дънно покрито е с много дебел слой седиментни скали
3 Хидрология
а) соленост на водата 18 промила
б) съдържание на газове
4 Темпертаура
5 Движение на морските води
а) морски течеания
б) приливи и отливи
В)вълни
промишлен улов на делфини
2. Българско черноморско крайбрежие
1 Геогр положение и граници
2 Тектонски строеж- мизийска плоча и балканиди излизат на бургаския синклинал, Странджански антиклинал, Лудокамчийски синклинал
полезни изкопаеми - манган на север, Бургаски медно-руден район, газ с/у нос Галата
3 Релеф
а) срутища м/у Шабла и Калиакра и м/у Калякра и Варна свлачища
б) лагуни, лимани и свлачищни езера. Дуранкулак - лиман Шабленско езеро свлачищно езеро Поморийско езеро - най-голяма лагуна , всички останали лимани
4 Морски тераси
5 Климат и води - 18 езера по черноморското крайбрежие
6 Почви животински свят - смолници, канелени горски

[bebygirl]