Психолог = помощ ?!

[PeopleAlwaysLeave]

Може би някои ще ми помислят за луда ама честно казано не ми пука кой кво ще каже... Темата ми е насочена тглавно към хора, които са го правили и могат да ми дадат най-точно мнение.

Проблемът е там, че все още съм влюбена в бившият, а мина страшно много време откакто се разделихме (1 година и 3 месеца). От доста време насам той е с друга, ама не затова е темата. Пробвах да тръгна с други момчета - тръгнах, но мисълта за Него не ме напускаше и така се опропастяваше всяка една моя нова връзка. Пробвах да го забравя като спра да контактувам с него и точно, когато имах напредък все ставаше така, че по някаква ирония съдбата ни срещаше и в момента, в който го зърнех всичко рухваше и все едно не съм правила нищо... Пробвах с хоби и с други занимания да си отвличам мислите ама правя каквото правя и пак почвам да мисля за него... Попринцип нямам много силна воля, но в тая ситуация наистина се постарах и опитах всичко, което ме бяха съветвали - е не стана. Преди малко една приятелка ми разказа за някаква нейна позната, която била много зле с нервите, но почнала да ходи на психолог и сега вече била ок. От това мислене за Него и тормозене и мойте нерви отидоха на кино...вече не мога да спя спокойно, спрях да се храня здравословно, почнах да изпадам в някви депресии и да се сдухвам от всичко...Та тази приятелка каза, че ще поразпита нейната позната за телефона на психолога, при който ходи и ме посъветва и аз да отида, щяло да ми помогне. Има ли хора оттук, които са били с гору-долу същият проблем и са ходили ? Помага ли наистина ? Сигурно звуча адски отчаяна, но наистина вече не знам какво да правя, а искам да продължа напред, защото в момента сякаш съм спряла да живея ;(

[mmKamm]

отиди на психолог човек..по добре отиди щото тва ще те побърка повярвай не се ебавам..отиди, сподели...ще ти поолекне..

[jghgh]

Не съм ходила при психолози, въпреки че и на мен ми е любопитно как е. Епа.. пробвай.. Мисля че не губиш.

Но искам и аз да ти кажа нещо. Ако ще те успокои - преодолявала съм момче година и 6 месеца (точно година и половина) и то без дори да сме имали нещо, така че - не си рекордьорка, и по-зле от тебе има. За всяка раздяла ми трябват около 12 месеца, много зле е работата.
Пробвай пък с психолога, може наистина да ти олекне.
Но и ти самата се старай повече - сигурна съм че трябва още да се потрудиш - що за слаба воля наистина? Помогни си сама, помогни си КАЧЕСТВЕНО! Не си мисли че всичко си опитала, изстискай се на макс и без "Не мога" - тук е по-скоро "Не искам" и ми намирисва на упорито вкопчване в една идея (да бъдете отново заедно, да сте щастливи, същевременно колко нещастна си ти и колко отвратително е всичко).. Минала съм и да не кажа, минавам през това. Изгради си чувство за реалност. Не се вкарвай във филми и в болезнени идеи че ТРЯБВА да сте заедно, че животът е много гаден, и т.н. Минало и това е..
Е, не съм аз най-точният човек който да го казва, но наскоро осъзнах че човек и да съжалява, и да не съжалява, трябва да изхвърли някои хора от живота си. Аз например - до вчера яко страдах за един от най-невероятните ми бивши приятели (на фона на келеметата - най-невероятния!<33). Ама ме полъха едно чуство, такова хладничко - казах си: "И кво? Наистина го няма. Cъжалявам че го няма и че го изгубих. Но като съжалявам и се тръшкам к'во? Да не би да се върне, минаха месеци вече. Да го беше направил досега..."
Приемай ги философски нещата - няма да е твой, ми няма да е твой. Не спичай! Гледай само напред. САМО И САМО НАПРЕД. Просто няма смисъл да се връщаш 20 нива назад. А ако тръгнеш с него пак, какво? (има ли някакъв шанс изобщо? ) Само се връщаш миналото. Връщаш се назад, един вид си изоставаш в развитието. Бъди силна и преодолей това препяствие - неговата липса. ВИЖ че можеш и без него. УБЕДИ СЕ В ТОВА.
Продължавай, стискай зъби и нека основното ти мото е "Нека не съм жалка!".
Знам че е трудно, момиче. Безумно трудно е.
Едва се държиш на крака, не ти се яде, не ти се пие. Би дала всичко да си седиш само в леглото, изобщо не ти се става и в мозъка ти се въртят мисли: "От нищо няма смисъл.." И едва ли не, той е спасението.. Ма недей така бе! Недей! Банални неща ще ти кажа - ама 1во - не е единственият, и 2ро - времето лекува, но и ти трябва да се потрудиш. Просто стига с тва "Не мога" - не мисли за него и толкова. Примири се с фактa че няма да бъде с теб, ОСЪЗНАЙ тази простичка реалност, убий последната надежда че някога нещо ще стане отново и си ти. Винаги съм мислела че осъзнаването и ПРИЕМАНЕТО на един проблем/факт, е крачка към преодоляването му.
И яж, момичееее! Храни се, движи се, спортувай...
Горе-долу експертно мисля че след още няколко разбивания на сърцето ще осъзнаеш че да живееш като мърша не ти прави чест. Мисията ти в тоя живот е да оцелееш, не да се жалваш и да изглеждаш жалко. Ти си красива, виж се в огледалото. Ама като си усмихната си по-хубава, а не изпита от плач, с тъжни очи и нещастно изражение...
Я от утре стани, насила се усмихни или пък наистина се усмихни на нещо весело! Направи си нещо вкусно за хапване. Не си и помисляй да ти мине през главата някоя песимистична мисъл. Не се влачи като мъртъв човек - така само си подсилваш депресията. Опитвай се физически да се поддържаш добре, за да се чустваш добре и психически.
Ей, най- ме е яд красиви момичета да се влачат като мърши, слабички, с нещастни изпити лица, "не ми се ядеее, не ми се пиеее, o0o, за него мисляяяя".
Айде бе, мацка, да не е последния? Я продължи напред.

Никoй не е незаменим. Всеки е заменим.

[sextazy_baby]

Няма нищо лошо в това да отидеш,но опитай и сама да си помогнеш...живота и с него и без него продължава все пак...

[PeopleAlwaysLeave]

jghgh леле мнението ти направо ме просълзи честно Някои от тия неща ги бях чувала ама не и по начинът, по който ти си го написала - направо ме разби
Все пак ще ида на психолог да видя как ще се развият нещата ама адски много ти благодаря за това мнение - ще си го запазя някъде и като ми стане гадно ще го чета, супер надъхващо е
На другите също благодаря, че отделихте от времето си да прочетете моята тема

[mirolubka]

mislq,4e nikoi ne moje da ti pomogne ako ti nqmash naglasta v sebe si,4e shte uspee6.psihologa ne re6va problemite,ti gi re6avash.maika mi e psiholog i vinagi e kazvala,4e ako 4ovek trqbav da si izstrada ne6to to nikoi ne moje da pomogne.opitai samo ako si sigurna,4e imash volqta da si postoqnna i jelanieto sam da si pomogne6.kolkoto do bolkata i,razbiram q,ne samo 4e q razbiram ami i q prejivqvam.prosot vqravi,4e vsik4o shte se opravi i malko po-malko naisitna shte vidi6 svetlinata v kraq na tunela.uspeh!

[jghgh]

Мога само да се радвам,
всичко най-успешно!

[cinderella_gugutka]

и аз бях като теб...и съм си мислела за психолог...но така и не стигнах до него защото тръгнах с друго мом4е,това запо4на да се държи още по гадно с мен и аз запо4нах да го намразвам леко и го оставих.ама ти ако искаш отиди-по принцип трябва да можеш и сама да се справиш,но психолога определено ще ти помогне

[sexy89]

Не се притеснявай да отидеш на психолог. Аз така имах мн струпани проблеми и една приятелка ми разказа, че е била и след това се е почувствала по-добре. И аз бях и наистина ми помогна, в смисъл че наистина изливаш чувствата и мислите си пред някой, който не те познава и не дава пристрастна оценка. След като си казах всичко, което ми беше на сърце, тя ме поуспокои и ми даде няколко съвета. Наистина се почувствах добре след това. И ходех доста често при нея, тя беше младичка и разбрана. Мила дано да ти помогне, на теб нищо не ти пречи да пробваш нали? Айде успех и не се притеснявай.

[PeopleAlwaysLeave]

Благодаря много за подкрепата

[napalm]

Трябва да се опиташ да го мразиш, така най-лесно ще го забравиш.

[mon4eto]

В същата ситуация съм и аз с тази разлика,че той ме потърси отново след тази година,която измина от нашата раздяла и отново си поигра с чувствата ми и си тръгна.Сега съм още по-влюбена и отчаяна,но не мисля да ходя на психолог,защото има с кого да споделя и няма смисъл.Така че ако и ти имаш близка приятелка,която би те разбрала и посъветвала бягай при нея...Успех и не се отчайвай Бъди силна

[BlindedAngel]

Психолог психиатър палеонтолог сичките са еднакви

[Pliok0019]

Не знам. Аз лично съм ходила, но нямаше особен резултат.

Трябва да вярваш че това би помогнало и да с постоянна.

[valdesbg]

Ако ти нямаш силна воля, не очаквай психолога или който и да било да направи чудеса. Така че започни от тук Помогни си сама и ще ти помогне и господ.

[Bellatrix]

Съгласна съм с мнението на jghgh от първата до последната буква. Можеш да отидеш при психолога, колкото да не държиш всичко в себе си и да си го излееш пред някого, но истината си е, че забравянето на някого, когото наистина си обичал е въпрос само и само на воля. И аз го открих от опит, че в този живот често се случва всичко и всички да те напуснат, ама тогава ти остава поне достойнството. Преди време, когато на мен ми се случи нещо подобно на твоето (макар и за по-кратък период от време) точно това си мислех: И ся кво, не стига, че се подигра с мен и ми разби сърцето, а сега и да ме гледа как се унижавам да страдам за него! Е, няма да я бъде! и се вдигнах на крака и си подхванах на ново живота.

Наистина, сега ти е момента. Млада си, има още много мъже да минат през животът ти. Мисли си колко много хубави неща те чакат и така. Намери си някое хоби, отдай му се, занимавай си се, учи си, излизай с приятели... В един момент ще усетиш как със всеки изминал момент мислиш все по-рядко и по-рядко за онзи. После ще срещнеш друг.
Успех!