Не съм ходила при психолози, въпреки че и на мен ми е любопитно как е. Епа.. пробвай.. Мисля че не губиш.

Но искам и аз да ти кажа нещо. Ако ще те успокои - преодолявала съм момче година и 6 месеца (точно година и половина) и то без дори да сме имали нещо, така че - не си рекордьорка, и по-зле от тебе има. За всяка раздяла ми трябват около 12 месеца, много зле е работата.
Пробвай пък с психолога, може наистина да ти олекне.
Но и ти самата се старай повече - сигурна съм че трябва още да се потрудиш - що за слаба воля наистина? Помогни си сама, помогни си КАЧЕСТВЕНО! Не си мисли че всичко си опитала, изстискай се на макс и без "Не мога" - тук е по-скоро "Не искам" и ми намирисва на упорито вкопчване в една идея (да бъдете отново заедно, да сте щастливи, същевременно колко нещастна си ти и колко отвратително е всичко).. Минала съм и да не кажа, минавам през това. Изгради си чувство за реалност. Не се вкарвай във филми и в болезнени идеи че ТРЯБВА да сте заедно, че животът е много гаден, и т.н. Минало и това е..
Е, не съм аз най-точният човек който да го казва, но наскоро осъзнах че човек и да съжалява, и да не съжалява, трябва да изхвърли някои хора от живота си. Аз например - до вчера яко страдах за един от най-невероятните ми бивши приятели (на фона на келеметата - най-невероятния!<33). Ама ме полъха едно чуство, такова хладничко - казах си: "И кво? Наистина го няма. Cъжалявам че го няма и че го изгубих. Но като съжалявам и се тръшкам к'во? Да не би да се върне, минаха месеци вече. Да го беше направил досега..."
Приемай ги философски нещата - няма да е твой, ми няма да е твой. Не спичай! Гледай само напред. САМО И САМО НАПРЕД. Просто няма смисъл да се връщаш 20 нива назад. А ако тръгнеш с него пак, какво? (има ли някакъв шанс изобщо? ) Само се връщаш миналото. Връщаш се назад, един вид си изоставаш в развитието. Бъди силна и преодолей това препяствие - неговата липса. ВИЖ че можеш и без него. УБЕДИ СЕ В ТОВА.
Продължавай, стискай зъби и нека основното ти мото е "Нека не съм жалка!".
Знам че е трудно, момиче. Безумно трудно е.
Едва се държиш на крака, не ти се яде, не ти се пие. Би дала всичко да си седиш само в леглото, изобщо не ти се става и в мозъка ти се въртят мисли: "От нищо няма смисъл.." И едва ли не, той е спасението.. Ма недей така бе! Недей! Банални неща ще ти кажа - ама 1во - не е единственият, и 2ро - времето лекува, но и ти трябва да се потрудиш. Просто стига с тва "Не мога" - не мисли за него и толкова. Примири се с фактa че няма да бъде с теб, ОСЪЗНАЙ тази простичка реалност, убий последната надежда че някога нещо ще стане отново и си ти. Винаги съм мислела че осъзнаването и ПРИЕМАНЕТО на един проблем/факт, е крачка към преодоляването му.
И яж, момичееее! Храни се, движи се, спортувай...
Горе-долу експертно мисля че след още няколко разбивания на сърцето ще осъзнаеш че да живееш като мърша не ти прави чест. Мисията ти в тоя живот е да оцелееш, не да се жалваш и да изглеждаш жалко. Ти си красива, виж се в огледалото. Ама като си усмихната си по-хубава, а не изпита от плач, с тъжни очи и нещастно изражение...
Я от утре стани, насила се усмихни или пък наистина се усмихни на нещо весело! Направи си нещо вкусно за хапване. Не си и помисляй да ти мине през главата някоя песимистична мисъл. Не се влачи като мъртъв човек - така само си подсилваш депресията. Опитвай се физически да се поддържаш добре, за да се чустваш добре и психически.
Ей, най- ме е яд красиви момичета да се влачат като мърши, слабички, с нещастни изпити лица, "не ми се ядеее, не ми се пиеее, o0o, за него мисляяяя".
Айде бе, мацка, да не е последния? Я продължи напред.

Никoй не е незаменим. Всеки е заменим.