Съгласна съм с мнението на jghgh от първата до последната буква. Можеш да отидеш при психолога, колкото да не държиш всичко в себе си и да си го излееш пред някого, но истината си е, че забравянето на някого, когото наистина си обичал е въпрос само и само на воля. И аз го открих от опит, че в този живот често се случва всичко и всички да те напуснат, ама тогава ти остава поне достойнството. Преди време, когато на мен ми се случи нещо подобно на твоето (макар и за по-кратък период от време) точно това си мислех: И ся кво, не стига, че се подигра с мен и ми разби сърцето, а сега и да ме гледа как се унижавам да страдам за него! Е, няма да я бъде! и се вдигнах на крака и си подхванах на ново живота.

Наистина, сега ти е момента. Млада си, има още много мъже да минат през животът ти. Мисли си колко много хубави неща те чакат и така. Намери си някое хоби, отдай му се, занимавай си се, учи си, излизай с приятели... В един момент ще усетиш как със всеки изминал момент мислиш все по-рядко и по-рядко за онзи. После ще срещнеш друг.
Успех!