- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Урок по реквиеми
Урок по реквиеми
Клоните извращават
Дънера от болести и чума
И го раздират с кикот
Слагат му най-лепкав хомот.
От земята се откъсва стон
Тогава, и стълб се извива
Като дим от мръсна плът;
Като най-гнусен и злобен нагон.
Светът не издържа и рухва
С него сме аз и ти до един.
Гнилоч се пръска; избухва
Умира всяка дъщеря празна;
Умира всеки ненужен син.
От отломките ражда се нова
Химера на безумни копнежи.
Пръстта изпълва се пак със отрова
Изпаренията са издъхнали стремежи.
Издъхнали стремежи.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
мисля, че ако не членуваш издъхнали, ще е по-добре..
ритъмът в последната строфа си го докарал почти (:
Клоните извращават
Дънера от болести и чума
^това ми хареса, мислено си сложих 'с' вместо 'от'
махнах члена, права си
от, от ^^
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."