като човек или приятел ...

Проблема е там ,че нямам истински приятели до мен, а също така и нямам много познати с които мога просто да изляза на рзходка или да пийнем по нещо в някое кафенце...
Винаги съм си мислила,че съм забавен човек, земен , истински , и че мога да съм истински приятел ... сега също мисля,че е така , но обстоятелствата понякога ме карат да си мисля ,че не допадам на никой Незнам какъв е проблема... държа се приятелски и никога надменно и "надуто"... въпреки това не съм намерила приятел ,който да е готов на всичко за мен.
Имам две съученички ,с които се движим винаги заедно и уж се имаме за приятелки- излизаме заедно, споделяме, събираме се , но усещам , че не съм за тази компания и понякога ми го доказват с поведението си .. Сигурна съм ,че ако някой от вас прекара един ден с нас ,ще се зачуди как така сме заедно И още по-гадно е когато някоя от тях ми каже колко ме обича, а това по нищо не си личи - нито по действията нито по каквото и да било...карат ме да живея в заблуда....Чувствам се ужасно самотна и празна ...
Може би аз имам прекалено високи изисквания към хората ... доста рядко се възхищавам на поведението на някой, но пък много често съм възмутена. А и като капак на всичко живея в малък град , в който всички се мислят за "звезди" - е не съм за такава компания ... Радвам се ,че поне имам майка , която ме разбира и винаги мога да й споделя
Нали казват , че за всеки влак си има пътници.. щом е така защо аз все още вървя пеш по прашния път ... дали някога ще намеря истински приятели ?... и възможно ли е наистина никой да не ме харесва ??? И има ли такива от вас със същия проблем или съм само аз
Въпреки всичко се опитвам да съм весела и да прикривам истинските си чувства..