може ли да се живее без любов?

[assd]

как мислите? може ли да се живее без да се влагат чувства, дори и да си с някого. или пък да живееш сам без нужда от човек до себе си?

това са въпроси, които ме вълнуват вече 2 месеца почти. общо взето не съм мислил за това преди, защото бях свикнал да съм сам - дори и да съм с някое момиче пак бях сам, знаех че сам се оправям в живота, сам се виждам в бъдещето, сам си градя пътя... но така беше до преди година да речем, тогава срещнах човек, който преобърна разбиранията ми - след като я опознах знаех, че не искам да вървя самотен по пътя повече. исках компания. и така беше до мен винаги, и вървях даже много по-бързо, отколкото преди, направо тичах - всичко ми се получаваше страхотно, с каквото и да се захванех го правих отлично. имах мечти, които бяха в далечината по пътя преди, а сега се приближавах толкова бързо към тях, и най-вече към нещото към което всеки се стреми... просто щастие. беше моят стимул да вярвам, да правя нещо, да мечтая, но...
винаги има едно "но",изведнъж тя реши да се разделим. от тогава съм отново сам, но вече не съм същия, не съм онзи самотник по пътя, крачещ бавно но сигурно. тя ме промени и сега усещам непреодолима липса... сега съм като самотник без един крак - с нищо не мога да се захвана, всичко върви надолу, нямам хъс, нямам стимул... не искам да го казвам, но усещам как мисълта за нея непрестанно ми съсипва живота малко по малко - вече не съм веселяка, който разсмива компанията, все по-рядко някой се сеща за мен, все по-рядко някой ме кани да излизаме... не се харесвам, но нямам силата да бъда този, който бях преди да срещна това момиче. липсва ми. много.
опитах всичко за да я забравя, но не се получи. сега даже лятото може би ще направя нещо крайно, но няма начин - ще сменя държавата вероятно (не само заради нея, имаше такава възможност и преди, но сега може би искам повече да замина...)

и защо е всичко това се питам? заради една любов, която в мечтите е вечна, а в реалността никога не стига, иска ти се само още един миг, една целувка, една усмивка... но няма. седиш и се питаш "защо?", защо сбърках като се влюбих така, не можеше ли да си бъда "самотния щастливец"?
въпреки че "самотния щастливец" звучи като оксиморон, а и защото споделеното щастие е двойно щастие, както се казва в една поговорка. наистина е незаменимо чувството да видиш в очите на човека, когото обичаш истински, сълзи от щастие... не може да се опише, но струва ли си после да се съсипеш заради това?

как мислите вие, всеки мисля стига до този размисъл рано или късно, а именно "заслужаваше ли си?"

извинете за метафорите, но не знаех как да го напиша по друг начин, за да обясня как се чувствам
само исках да кажа, че това не го пише някое момченце на 15 години, изживяващ първата си любов... а момче, или младеж ил ии аз не знам, може би мъж на 22, не че е някакъв критерий, но да кажа, за да няма коментари "на колко си че стигна до тези изводи?"

[valdesbg]

Нагласа мой човек, всичко е до нагласа. Каквото си го направиш ам, другите и да искат не могат да ти го направят. Писна ми да го пиша по 100 пъти.

[FlashMX]

може ли да се живее без любов? - ДА! Според мен приятелството е по силно!

[Marky]

може ли да се живее без любов? - ДА! Според мен приятелството е по силно!

Tо също е вид любов.... Вие като чуете "любов" и си представяте 2ма тийнове дет се мляскат....

[FlashMX]

може ли да се живее без любов? - ДА! Според мен приятелството е по силно!

Tо също е вид любов.... Вие като чуете "любов" и си представяте 2ма ...

Знам ГО! обаче в темата се говори за любов в която ''тийнове дет се мляскат.''

[aka6a_vamp]

Любовта се среща в толкова много форми...към семейството,приятелите,пол овинката и какво ли още не...наистина няма как човек да живее без любов,представи си да си лишен от всичко,което изброих,какъв смисъл ще има живота ти?

[Kostadin_682]

Естествено, че може да се живее без любов... сам си е много по хубаво...

[beb4yy]

знам как се чувстваш и аз немога да забравя един човек но гледам да се разсейвам. Продължи напред колкото и трудно да е от мен получаваш една голяма прегръдка !Без любов едвали може да се живее или поне аз НЕМОГА!

[assd]

не става дума за любов между приятели, майка и дъщеря или роднини. става дума за особен вид любов, любов между мъж и жена, от която боли наистина необяснимо много, защото ако загубиш близък роднина ( сещате се в кой смисъл, не го пожелавам на никого, защото съм го изпитвал няколко пъти) болката е друга. с времето минава, но като загубиш жена (всмисъл ако те напусне, не другото), която си обичал болката е много странна. сигурно защото е едновременно толкова близко, но и толкова далеч вече от теб

[FlashMX]

Любовта се среща в толкова много форми...към семейството,приятелите,пол овинката и какво ли още не...наистина няма как човек да живее без любов,представи си да си лишен от всичко,което изброих,какъв смисъл ще има живота ти?

На мен ми трябва само мотора .... Не ми трябва любов

п.с Aka6a уникален аватар ... както винаги

[mIsHeTy]

Любовта се среща в толкова много форми...към семейството,приятелите,пол овинката и какво ли още не...наистина няма как човек да живее без любов,представи си да си лишен от всичко,което изброих,какъв смисъл ще има живота ти?

+1 точно тчно така е ! никой не може да живее без любов

[Sweet_Play_F]

Според мен не може без любов.Любовта има мн измерения и рядко се срещат хора,които никой не ги обича.Не съм била на тяхното място,за да знам как се чувстват,но предполагам,че аз така не бих могла да живея.

[Axe_vs_Sword]

Ами... няма да умрем... просто ще е нещастен живот.

[Sharpay]

неможе да се живее без любов.. лично мен любовта ме прави много щастлива, спокойна, върша вс с лекота и имам успехи в вс, с коетосе заема

[Presley]

може ли да се живее без любов? - ДА! Според мен приятелството е по силно!

И в него има любов.

Тука кой энае колко философи ще ми се иэрепчат,ама эа мен нещата са така.

[Bubbly]

Виж, това, че веднъж не се е получило, не означава, че никога няма да стане. Във всички хора е заложено да продължават напред. Независимо дали ще ти се случи да те изгонят от работа, да осакатееш, да се разделиш с жена си, приятелката си или да загубиш майка, баща, дете, приятел, дом и всичко, което се сетиш, все някога продължаваш напред. Звучи жестоко, все пак това са най-фрапиращите примери, в повечето случаи всичко е по-скучно и маловажно. Все пак в това наистина има смисъл. Спокойно може да си съществуваш без любов, мечти, цели, надежди, обаче това не бих го нарекла живот. Представи си, че всичките ти мечти са се осъществили на 22 или че още си с нея и това продължи до края на живота ти. Все някога след 5, 20, 30 години пълното щастие омръзва. Може би сега ти е трудно, но е глупаво да се отказваш след първата трудност. Не ставай от онези скептици с мотото-"Няма любов, приятелство, всичко е въпрос на интереси, идва финансовата криза, утре времето е лошо, някой пияница ме напсува на улицата и всичко това е част от световната конспирация срещу мен и винаги аз съм прецаканият." Абсолютно едностранчив поглед, който не си заслужава.
ПП Това са абсолютни клишета, които чуваш всеки ден и няма да ти помогнат особено, но въпреки всичко има истина в тях.

[valdesbg]

Йей имало мислещи хора освен мен в тоя форум.. Последните две мнения особено.

Авторе - горе главата, изтупваш сакото, приглаждаш перчема и следващата.. Една жена не бива да ти вгорчава толкова живота.

Btw в дата си доста по весел

[AFT]

Еми, ти знаеш какви са начините за преодоляване и някой тук едва ли ще ти каже нещо по-различно. Аз се сещам само, че ти си от Фамилията, което ме кара да си мисля, че няма как да не се оправиш, то не всеки случаен влиза там. ;д Не мисля, че смяната на държавата е нужна, но ти си решаваш.
А на въпроса дали можем да живеем без любов - не, не можем. Любовта може да бъде под всякакви форми, първо. Дали ще е предмет или човек няма значение. Второ, всяко човешко същество се стреми към нея. Тя е на първите места сред неговите потребности. Така че искаш или не, тя ще те настигне. ^^

[assd]

даа явно не може...
но е доста коварно нещо явно любовта, в момента от една страна се мразя, защото вложих толкова много мечти, които се сринаха, но от друга ако не бях го направил никога нямаше да изпитам толкова неща за първи път в живота си. когато не влагаш нищо не си щастлив, но и не боли след раздялата, а когато вложиш всичко си толкова щастлив, но те боли ужасно много след това... кое ли е по-правилното?

едно изречение, което ми каза на раздяла, ми направи огромно впечатление и ще го запомня завинаги, каза ми: "мечтите са за да не се сбъдват..." не знам защо го каза, защо не се бори за мечтите си и се предава пред някое препятствие, но това ще е въпрос който ще остане без отговор явно...толкова много нощи се питах и ще се питам, защо мечтите не се сбъдват?

valdesbg - я някой ме помни от датата не съм се мяркал там отдавна, а когато бях активен из нета бях щастлив, затова съм звучал по-весело...

[malone]

Не!!!Трябва да има любов,дори към нещо дребно и незначително.Иначе липсата на такава ще те ни превърне в едни безчувствени индивиди,коити гледта с усмивка лишена огт щастие.В твойта конкретна ситуация,просто заради самотата която преди те обсебила си се вманиачил до една известна степен в това момиче или просто си бил влюбен.И аз не мога да ти кажа тнещо друго освен всичко написано по-горе.Просто по пътя си ще срещнеш друго момиче,сигурен съм и така няма да си самототното момче което се описваш.

[hoobastank]

Въпроса за мене не е може ли да се живее без любов , а как да живееш без да се влюбваш.Усещал съм болката и продължавам да я усещам..5та година живея с нея.Пфф какво правя тука?

[mozyk]

МОЖЕ, ИМА МНОГО ЛУДИ, СТУДЕНИ И ПОБЪРКАНИ ХОРА.

АКО ГОВОРИМ ЗА НОРМАЛЕН ЧОВЕК, ОТ ТИП ДОН ЖУАН МИСЛЯ ЧЕ СЪЩО МОЖЕ, АМА СЪЩО ЗАВИСИ ОТ ЧОВЕКА, ОСОБЕНО АКО НЕ МУ ОМРЪЗВА "ИГРАТА" С ТЕЧЕНИЕ НА ВРЕМЕТО...

ВЪЗМОЖНО Е.

[CucAgMuH]

Мисля че малко прекалявате Може да се живее и без любов...

Просто трябва да се научите да виждате дребните неща в живота Например вълните на морето. Неповторимо удоволствие е да ги гледаш, да пиеш Пепси и да ядеш сладолед, провесил крака от кея, а под теб вълните да си се пличкат Това направо ме изпълва(првя го след всеки изпит ). А пък не е любов...

Или пък разходка в гората в мрачен ден. Ако има мъгла - перфектно. Разкарваш телефони, кредитни карти, пари, документи, официални обувки, тъпият костюм... слагаш някакви наистина удобни дрехи и хващаш гората. Вървиш, тичаш. Поточета, долинки, даже понякога гониш лисици :P (адски са бързи гадовете). И така докато не ти остане дъх

Примери още стотици... човек може да си е щастлив и без любов. Само че за всеки нещата които го карат да се чувства щастлив са различни, въпроса е да ги открие. Не вярвам на някой да му допадне това което правих допреди половин час, макар че мен си ми харесва и ме кара да се чувствам на седмото небе Виждате ли какво прекрасно има в това да слушаш "Dj. Rynno feat. Sylvia - Save Me", пред теб да има 3 24" монитора, вързани към един компютър, понеже не ти достига площ за multitasking? Не? А пък мен ми харесва Изпълва ме. Особенно когато видя как двугигабитовата свързаност на мрежата изнемогва, а на всеки десктоп има по няколко progress bar-a които се мъчат да драпат напред - тогава мога да се изстрелям направо в орбита около Земята и да си обикалям от кеф. Това едва ли би изтръгнало от друг човек и най-малката положителна емоция

Лесно е, просто трябва да откриете какво ви прави вас щастливи, като не е задължително това нещо да е свързано с любов.

...толкова много нощи се питах и ще се питам, защо мечтите не се сбъдват?

Защото ако се сбъднат престват да бъдат мечти и стават чисто и просто реалност Замисли се за дълбокият смисъл на самата дума "мечта", зарежи поетическите възгледи. Всъщност, хората работят активно за да унищожат мечтите си и да ги превърнат в реалност Иронията в самото понятие ми допада...

Второ, всяко човешко същество се стреми към нея. Тя е на първите места сред неговите потребности.

Чак пък на първите места Хърли един бърз поглед на това тук. Пирамида на потребностите на Маслоу(или както там му се изписваше името на български, гинкоприма ми свърши).

Че повечето хора ще се стремят да намерят любовта в някаква форма - вероятно е така Но не е задължително за да съществуваш и за да бъдеш щастлив

[Blab]

Докато четях коментарите си изгубих мисълта.
Вървеше някак:

Трябва да запалиш пламъчето, макар и илюзорно, за в бъдеще.
Хората има различен светоглед.
Защо трябва да я забравяш? Не. Тя, То, чувството на пълнота, завършеност и най-чисто щастив, трябва да ги запечаташ в сърцето си, не в ума, в сърцето! Инак - смисъл няма. За какво да продължаваш, ако не вярваш?

Има и още нещо, само позналият нещо тъй силно може да усеща липсата му. За останалите То е просто утопия, блян, измама, фалшивост, измислица, несбъднатост. И толкоз.

Ти ще кажеш дали си заслужава.
Човеците са най-чудните същества на Света. Способни са цял живот да преследват Нищото, за да го стигнат, да го етикират с "Нещо", да сложат парченцето пъзел на точното място, да се почувстват завършени, а после, изгубвайки същия този елемент, да се усещат, като най-празни. Гонят Щастието, стигат го, а след края му - искат да забравят.

Пъзелът на всеки има много незапълнени частици, не един човек ще ги завърши, а всяка дупка - веднъж запълнена, не се изпразва. Защото си познал, защото си бил, било е в теб и си туптял.

[Darkkiss]

аз съм ви живия пример
никой не ме обича
и аз никой не обичам