Дали съм щастлива... за момента бих казала не... важен човек напусна живота ми, аз не исках това, но се случи, а самотата сякаш бавно убива... но пък като противоотрова на нея се явяват малкото верни приятели, които са ми останали. И знам, че ме очаква нещо по-добро, че ще съм щастлива, но просто ми е нужно малко време...
Относно някои други неща - оценявам факта, че съм родена, това, че ми е дадено право на живот не е никак малко и просто... трябва да му се радваме, какъвто и да е той... Оценявам и това, че имам семейство, което както всички останали такива не е перфектно, има си проблеми, възникват стълкновения, но въпреки всичко е заедно и се подкрепяме взаимно.
Имайки в предвид и много други неща, които ме правят щастлива или нещастна, ако трябва да си правя равносметка бих казала, че повече съм щастлива отколкото нещастна, а щастието ще е пълно когато намеря сродна душа и нещата наистина се подредят по някакъв ред, щото хауса... абе явно "не"-то от първия ред си остава някакво незначително всъщност