
Първоначално написано от
iv4oiv
Знаеш ли. И така е и не е така. Човек се ражда сам и умира сам. Защо трябва да си мисли, че през целият си живот не е сам ?
Философски въпрос. Много сложен. Не му знам отговора.
Няма да ти критикувам приятелството с момичето но ще ти кажа моите 2 гледни точки за и против.
Представи си следната ситуация.
Имаш 2 възможности - да се качиш на първия етаж и да вземеш 1 шоколадов бонбон и да го изядеш. Или да се качиш на 400-ия етаж пеша и да ядеш колкото си искаш торти и шоколади и каквото си поискаш и да си вземеш за у вас колкото си поискаш.
Кое ще избереш ? Ами ако си изморен и времето е гадно а те болят краката и .. не си на кеф ... ще се катериш ли 400 етажа за шоколад който така или иначе няма да ядеш щото си изморен или ще се качиш на 1-вия етаж за 1 шоколадово бонбонче ?
И все пак в интернет ти си такъв какъвто искаш да бъдеш, а на такъв какъвто си и какъвто ти се налага да бъдеш. Това е предимство. Нямаш ограничения, притеснения, комплекси че си грозен или нисък или .. срамежлив.
Но и недостатък. Ти не си общуваш с човек. Ти си общуваш с букви. Както сега аз. Аз не съм човек. Аз съм буквите които ти четеш. Аз съм нищо. Предица от черни и бели петна по екрана ти които след малко ги няма. Ако отивайки към кухнята ти паднеш и се удариш аз не мога да ти подам ръка. Не мога да ти превържа раната защото аз съм само букви. Просто едни букви които ти казват колко съжаляват, че си паднал и че ти съчустват но не могат да ти извикат бърза пмощ защото ти си паднал и не можеш да станеш. И не могат да ти подадът ръка или да те прегърнат приятелски когато си тъжен. Не можеш да си поплачеш на тяхното рамо защото те изчезват когато загасиш монитора или спре тока. Ти може да поплачеш само на клавиатурата. А дали буквите които четеш идват от човек или от най новата американска разработка - изкуствен интелект който пентагона тества ???
Хубаво е когато се върнеш изморен и нямаш сили да излезеш и да се видиш с приятели да си побъбриш малко с някой - било то просто с някакви си букви но когато животът ти стане само букви. Стане така, че всичко което ти се случва са буквите ... може да се запиташ за какво живееш ? За поредната доза черно-бели петна по монитора и поредната доза сълзи по клавиатурата ?
И като лятото отидете на море заедно и установите, че буквите не са това което виждате срещу себе си ? А са някой измислен образ който сте си представяли един за друг ? Тогава какво ? Ще си вземете лаптопите и ще чатите на плажа защото на живо няма какво да си кажете. На живо сте други личности ?
Въпреки, че сега ценностната система на всички е под всякаква критика. Културата им също. Уважението към всичко клони към минус безкрайност ... все още се срещат читави хора които си струва да бъдат твои приятели. Които дори да не знаят значението на думата приятел го носят в сърцето си. Хора, които само с 1 поглед могат да ти дадът повече от 10 години чат ... и тогава разбираш защо си се качвал 400 етажа а не си се задоволил с бонбончето от първия етаж.