Човек, който може да обича, просто обича.Човек, който може да се любува на красотата, просто може да бъде щастлив.Човек, който прощава от обич, е истински човек.Една съдба, един човек, с който единствено е свързано щастието ни, без преструвки, без задръжки, без гордост!Един страх, който се превръща в сигурност, една сълза, която изсъхва от топлината на усмивката.Един гръден кош, отдавна лишен от сърцето, поверено на избрания човек.Устни, отдавна изпепелени от страстните целувки в звездните нощи.Очи, възвърнали блясъка си, както при отварянето им за първи път.Изкушаващо, нали?Огън, даващ тласък на действията ни, спиращ дъха, лекуващ душата......Пейзажът на любовтa е самото чувство, самата страст, самата нежност, едно съчетание на пълна хармония-най-красива и внучителна!!!

Мерси че прочетохте произведението ми