Цитирай Първоначално написано от what3ver
И на мен постоянно ми се обяснява как като се сложело край, трябвало да бъде окончателно и т.н, обаче... ддз. Аз явно не мога. Реално погледнато нямам чувства към бившия си приятел, но той освен всичко друго ми беше и най-близкия приятел. Нещата, които той знаеше за мен и аз за него, не ги знаеше никой друг. Чувствам го някак си странно близък. Все пак той ме познаваше най-добре от всичките ми приятели... и дори и сега понякога си говорим. Но въпреки това си е в графата 'бивши'.
Няма как да го отрека.
Какво като вече не сме заедно?Шест месеца след каот скъсахме не сме имали никаква връзка.Дори не говорехме един за друг пред приятелите ни.Трудно ми беше да го праживея,но се получи и това не значи,че той е спрял да бъде част от миналото ми.Аз го уважавам,заради това,което съм научила от него,това което ми е дал,това което сме преживели заедно.Познавам го по-добре от всеки друг(понеже той си беше затворен).Познавам го такъв,какъвто е сега,какъвто е бил преди, и какъвто иска да бъде.Още повече-аз бързо прощавам на хората и не тая лоши чувства към никого,колкото и да ми е навредил. Сега всичко онова е свършен факт.Не мисля,че има лошо в това да го питам от време на време как е и какво прави.