есе на тема 'Любовта оправдава ли бягството от дома'

[agendaslims]

Трябва ми есе на тема ' Любовта оправдава ли бягството от дома ' ;( благодаря предварително



Грешен раздел!
редактирано от RiseGirl

[Balooon]

Любовта е най-силното чувство, което човек може да изпита през живота си. Тя води хората към смели постъпки и когато е истинска и силна, оправдава бягството от дома. Много хора в името на любовта напускат родното си място, своите родители, роднини, защото това чувство е по-силно от привързаността. Нещо, което те кара "да летиш", да се чувстваш увурен, смел. Когато обичаш, всичко около теб е красиво - хората са добри, живота е прекрасен и ти си готов на всичко в името на любовта. Много революционери са се жертвали от любов към родината, други от любов към Бога, а и в историята любовта е провокирала много войни(Троянската война).
За човек домът е святост, там той е обичан, чувства се сигурен, но по друг начин усеща любовта. Напускайки дома, той носи винаги в себе си, в сърцето си родното, но любовта е силна, тя го пленява, кара го да вярва в себе си, подтиква го към подвиг, към саможертва.
Истинската любов те кара да простиш и не простимото, да напуснеш не само дома, но и родината, да приемеш друг свят и обичаи, а дори и религия.
Истинската и силна, любовта е вечна, тя остава с години и каквото и да се случи, ти не съжаляваш за избора на сърцето ти.
Човек винаги търси тази любов и когато я намери, е истински щастлив.

[Balooon]

Любовта оправдава ли бягството от дома?
Домът эа човека е сигурност и святост.В него той израства,развива се и се променя.Там той е роден,и израстнал.Там той и сигурен и свят,споделя своята радост и тъга със своите родители.Той не може да скрие от семейството,и знае,че може да се довери на тях,знае,че до него има сигурни хора.Но в един момент,човекът израства и търси някой до себе си.Вечна ли е любовта?-Любовта е движеща сила.Тя съществува от началото на света.Човек се ражда,живее,и умира,а любовта остава завинаги.Когато човек умре,се ражда друг и светът продължава.Това е част от кръговрата на живота.През целия си живот любовта е това което поддържа човека.Запазвайки любовта в сърцето си,той я предава и на други хора.Тя е най-скъпото човешко чувство-за нея може да умреш,но може и да живееш истински щастлив.Любовта няма време,тя не пита-просто идва при теб и преобръща целия ти живот.Истинската любов е чиста,както чистата вода от водопада.Тя е свежест,напъпило цвете под изгрева на ноща.Нещо искрено за всеки един от нас,но всеки поглежда любовта различно.Не случайно казват,че любовта е магия,а от нейният плен трудно се излиза.Но обичта между двама човека може да бъде и греховна,защото в стремежа си да просъществува,често излиза извън моралните човешки граници-преминава ги!Това е така,например когато единият или двамата от влюбените са обвързани с други хора.Но освен греховна,любовта е и свята.Тя е най-красивото чувство за един човек.Но ако любовта престане да съществува,светът ще стане по-лош,и няма да бъде същият.Хората няма да се обичат,и няма да живеят щастливо с децата си.Да ги научат да обичат,и да бъдат добри хора.Изпитание в което човек може да провери себе си.Да види как може да живее с човек до себе си,дали може да се разбира с него и съответно да си опознаят взаимно своите чувства един към друг.Според мен бягството от дома заради любовта е престъпление,но не и грях.Но смятам,че ако го погледнем от другата му страна,да си тръгнеш от родното място е нещо съвсем нормално.За да избягаш от дома,трябва силно да обичаш някой любим човек.Но не знам дали трябва да избягаш от дома,без съгласието на своите родители.Вярно е,че човек се развива и има нужда от промяна,от човек до себе си,но не мисля,че "бягство" е точната дума.Въпреки това да напуснеш родното място е нещо нормално,защото ти трябва да се развиваш,да се учиш,и да можеш да правиш компромиси.Ако един мъж и една жена се обичат много силно те трябва да заживеят заедно.Не мисля,че двама човека може да се обичат само една,две,пет,или десет години.Любовта е вечна.Ако направиш бягство от дома,изчезнеш безследно без никой да разбере заради любовта-това е престъпление.Но в любовта ти,може да настъпи и грях,ако единият тръгне по друг път и ти няма при кой да отидеш,и искаш да се върнеш при своето семейство,те може да не те пожелаят поради това,че си ги напуснал."Любовта може да е вечна,но и временна.

[TEARS]

Любовта оправдава ли бягството от от дома?
(есе)

Любовта – това е чувството, което на кара да бъдем силни и да вярваме в себе си. Не винаги любовта трае цял живот и не винаги тя е истинска.
Любовта оправдава бягството от дома, защото когато човек е влюбен той мисли само за своето щастие и щастието на човека до себе него. Няма толкова голямо значение дали ще нараниш семейството си, защото важното в този момент е да си с любимия човек. Има моменти, в които започваме да съжаляваме, че сме причинили голямо страдание на близките ни. Това става най-вече когато разберем, че любовта, която изпитваме не е истинската любов – чакана цял живот.
За човекът домът е сигурност и сжятост, която не би напуснал. Но винаги има изключения – любовта, това е едно от най-големите изключения. Макар че тя не жинаги е вечна, ние сме готови на всичко заради нея.
Понякога бягството от дома не е предизвикано само от чувството любов, а и от властта, която ни е наложена от рода и родителите. Не можем да кажем, че бягството е престъпление, защото ние сами вземаме това решение. За нас то не е грях, но за възрастните то е и ще си остане греховно решение. Те никога не биха го забравили.
Пътят, по който ще поемем, ако рашим да напуснем родното огнище е истинско предизвикателство, защото ще имаме възможност сами да вземаме решенията, свързани с нашето бъдеще. Но също така е изпълнен и с несигурност, защото за пръви път сами ще се справяме с живота около нас.
Добре е родителите да ни оставят да допускаме малки грешки, защото човек се учи от грешките си. Трябва също да се учим и от грешките на останалите, които не са за подценаване. По-добре е да допуснем малки грешки и сле дтова да ги поправим, отколкото да сторим голяма и непоправима грешка, за която ще съжеляваме през целия си живот.
Любовта няма граници. Никой не може да и заповядва. Тя идва си отива от животани внезапно. Не можем да задължим никого на сила да обича. Чрез любовта ние доказваме смелостта си да търсим собственото си „аз”. Това е момент от жовота ни,който се утвърждаваме като отделни личности.
Винаги се страхуваме, когато трябва сами да започнем да жземаме решения, защото незнаем дали те ще бъдат правилни. Но не трябва да ни кара да се премиряваме с нормите и забраните, поставени от възрастните и околните. По този начин – ако страхът ни надвие, ще покажем, че не можем да се справяме сами и че зависим от останалите.
Любовта е най-върховното чувство, което човек може да изпита. Затова не трябва да позволяваме на нищо и никого да ни попречи, пълноценно да му се насладим.Трябва винаги да сме готови да посрещнем любовта„ с отворени обятия”!