Всеки човек е различен, и всеки един от нас има своя собственна индивидуалност. Но хубаво ли е да си различен? Да се отличаваш от останалите. Какво е да си различен? Да се чувстваш сам, живейки в своя различен свят...
Трудно е да си различен. Всеки гледа на теб, като на аутсайдер и не те приемат в техния свят. Едни ги е страх, че си нещо повече от тях, други те виждат като нещо, по- недостойно и ненужно. Трудно е да си различен, защото не намираш лесно своята сродна душа. Трудно откриваш някого, който да прилича на теб, някой който ще те разбере. Тъжно е да бъдеш различен сред еднаквите, защото не си близък с никого и всеки опит за сближаване може да остави тежки поражения в душата ти. Защото е трудно да приемеш, че другите не те разбират, не те оценяват, не искат да ти бъдат дори приятели, и постоянно трябва да се доказваш пред тях. Да се доказваш, че ти си точно толкова човек, колкото са и те!
Но е уникално да си различен. Когато всички имат едно и също мнение – ти се отличаваш със свойте собствени, уникални възгледи. Когато всички гледат в една посока, ти се обръщаш в съвсем друга и очудваш всички с актуалните и интересни начини на твоето различно мислене. Да, ти си различен, трудно ти е, но това те прави център на вниманието на тези, които търсят човек с различни интереси, човек, който не се нуждае от друг, за да направи нещо. Ти си индивидуалистът, който сам успява в живота, без да прилича на някой друг.

Нужно е да си различен. Какво би станало със света, ако го нямаше разнообразието? Какво би станало с човечеството, ако всички си приличахме, ако всички харесвахме едни и същи неща? Мисля че различните хора са тези , които движат голямата машина на битието. Другите са тълпите, масите народ, които по отделно, не са нищо важно – има ги, само защото ги има и останалите.
Такива хора си намитрат идоли- някой на който да приличат,да подържават, не зависимо дали това ще е някой актьор, певица, политик.. Те немогат да открият себе си, за това се стремят да приличат на някой, някой който останалите ще харесат. Но има ли смисъл в това, да се опитваш да приличаш на друг, когато сам неможеш да откриеш своята същност и призвание? Нима тогава не се обезмисля цялото ти съществуване? Нима тогава ще можеш да докажеш себе си, когато ти всъщност вече съществуваш?

Е, хубаво ли е да си различен? Ти си уникален, нужен си на света, тогава какво толкова, че трябва да се бориш с общоприетите норми? Трудните неща правят живота смислен. Защото когато всичко е лесно, ти губиш стимул- амбициозността умира. Та нали човек расте стремейки се към недостъпното. Да, хубаво е да си различен, защото всичко различно е хубаво, то няма дубликат, то е уникално!