Романът „Под игото” започва с пристигането на Бойчо Огнянов и завършва с неговата смърт.

Появата на Бойчо Огнянов бележи нов момент, отваря нова страница, защото носи идеята за бунта и е свързан с подготовката на въстанието, с прелюдията на една величава борба, обречена на провал.

Героят до такава степен се вписва в живота на Бяла черква, че първоначално Хаджи Ровоама не успява да съзре в неговото поведение и начин на живот нищо за отбелязване и пуска неприятния слух, че той е турски шпионин.

Името на този герой издава неговата енергия, жертвоготовност и революционен дух. С него се появява и тъмното начало. Героят се явява подбудител на революционните процеси и в голяма степен техен двигател. Той е странникът, чужденецът, който нарушава спокойствието на града. Неговата мисия е да спечели сърцата и умовете на новите си съграждани. Под обаянието на Огнянов е и чорбаджи Марко, който подменя писмото, и дякон Викентии, който посяга на чуждите пари, и скромната Рада, поела пътя на революцията.

Бойчо Огнянов спечелва искрените симпатии на всички присъстващи на годишния изпит, защото с поведението си, в което има много човечност и отзивчивост, се противопоставя на официалната власт в лицето на Стефчов.

Огнянов се заема с опасна и смъртоносна дейност. За по-голямата част от населението неговите дела са мрачни, разбойнически и неясни, но героят се заема да отвори очите на народа. Скоро Бойчо намира поддръжници на своята идея. Макар че тази идея е тъмна и рискована, тя привлича все повече привърженици, защото отговаря на тайните надежди на всеки истински българин и се базира на чисти, светли, патриотични идеи.

Всичките му постъпки са продиктувани от пламенния му патриотизъм. Така той не може да приеме турци да се гаврят с честта на една българска девойка и затова убива кръвожадните тирани във воденицата на дядо Стоян, а по-късно организира отмъщението над убийците на стария баща на Петър Овчаров.
Огнянов бързо спечелва уважението и любовта на народа и хора като Колчо слепецът и Боримечката са готови да дадат и живота си за него. Той притежава висока човешка и революционна съвест. Готов е да се предаде на турските власти, за да спаси заподозрения невинен Соколов. Честно и доблестно разкрива пред любимата си Рада кой е, какъв е, от къде идва и с какво дело се е захванал, а след поражението, с риск за живота си, макар че се смята измамен от нея, се хвърля сред пламъците на Клисура, за да я спаси. Своето благородство и великодушие той показва дори и към явен враг на народа като Кириак Стефчов. Той никога не се отчайва и след поражението веднага започва да мисли за нова борба.

Образът на Рада Госпожина е пленителен и обаятелен. Тази нежна девойка, унижавана и обиждана от чуждите хора, крие в себе си изключителна морална сила. Рада възприема идеята за въстанието под въздействието на любовта си към Бойчо и като резултат от високо нравствените народни принципи, които носи в себе си. Тя открива сърцето си с чувство на възхищение и уважение както към човека, така и към революцията.

Обрисуван с любов и романтика, Огнянов е носител на най-хубавите нравствени черти на българина. В цялата творба той властно доминира не с присъствието си, а със своите действия, с романтичното си обаяние и с властта си над душите на хората. Неговият характер е чудно съчетание на твърдост и нежност, на гореща любов и безгранична омраза, на смелост и беззаветна преданост към делото. Фантастичната му влюбеност в Родината, готовността му за саможертва поразява всички. След убийството на двамата турски разбойници, той изрича за пръв път голямата идея на своя живот: "Ние убихме двама, а такива зверове са хиляди и хиляди”. Чрез неговия образ Вазов показва величието и героизма на истинските борци за свобода. На своите идеи остава верен до героичния край на живота си. Бойчо защитава своята революционна и национална чест, показвайки как умира истинският българин.

Героичен е и жизненият финал на Бойчо Огнянов. Тримата с Рада и Соколов са обградени от многоброен враг във воденицата край Бяла черква, но те нито за миг не мислият да се предават живи в ръцете им.






Образите на Огнянов ,Соколов и Кандов


Романът „Под игото” е създаден в основната си част през 1887-1888 г. В Одеса ,където И.Вазов намира убежище след започналите в Б-я гонения срещу русофилите.Идейно-емоционалният и образен свят на „Под игото” е изграден съвсем непосредствено върху спомените на писателя.Вазовата Бяла черква –буквален превод на старото турско название на града Акча клисе-това е затрупаният под пепелта на пожарите от 1877г. Някогашен Сопот оформен през вековете на робство и годините на икономически и духовен подем.”Под игото” това е 1-ят истински роман в младате бълг.балетристика,но –роден под тласъка на епохални исторически сътресения.
Действието на романа започва с идването на Бойчо Огнянов и завършва с неговата смърт.Но фактически то съвсем не се побира в рамките на 1 лична история , а обхваща 1 общонародна драма.В „Под Игото” няма в истинският смисал на думата главни,второстепенни и епизодични герои, а всички тия многоброини лица ,които се мяркат за малко или много време заемат своето място в пъстрият портрет на творбата.
Ако възприеме Бойчо Огнянов за главен герой , това е защото има особенно положение в обществото-като въплащение на революционната организация.Присъствието на този героичен образ на патриота-борец и революционер,романтичен рицар на националната революция,като своеобразен духовен лакмус Присъствието на този героичен образ на патриота-борец и революционер,романтичен рицар на националната революция,като своеобразен духовен лакмус спомага да се изяви по-ярко същността и на мирните герои от света на всекидневието.
Героите на „Под Игото” ,ние твърде ясно чувстваме , че те интересуват автора не толкова сами за себе си ,колкото със своето отношение към големия въпрос на епохата - въпроса за робството и борбата за освобождение. За професионалния революционер Бойчо Огнянов това е лично дело,дело на живот и на смърт.За жизнерадостният ,малко лекомислен доктор Соколов това е една възможност да вложи някъде кипящата енергия на своята експанзина натура- това не поставя под съмнение неговият патриотизъм.Чрез любовта си към Огнянов обиква революцията скромната и жизнерадостна Рада.Всеки от героите на романа има свой път в общия поток на национално-освободително движение.Огнянов и Соколов въпреки че по общите си ,тъй да се каже ,родови белези те са почти тъждествени.И двамата принадлежат към младата българска интелигенция , и двамата са революционери , до смърт предани на родното дело, и двамата са действени личности.Праволинеен и целеустремен,изцяло погълнат от една велика идея ,Бойчо Огнянов прилича на пусната в полет срела.Той живее и диша само с едно.Любовта с Рада не е странична пътека в живота му.Той просто увлича Рада по своя път , без дори да остави чувството че е спрял за миг.Той свързва в ч възел сички линии на своя живот.Съвсем различен е Соколов – този слънчево жизнерадостен бохем, жаден за всички радости на живота,увличащ се , повърхностен и разпилян.Той е готов без колебание да жертва живота си за родината , но не е способен в нейно име да забрави всичко друго.Него мами и привлича всичко.С еднакво увлечение той може да поведе към конака шепа възстанци и да играе среднощ хоро със своето мече Клеопатра.Краино жизнен ,сангвиничен темперамент ,той просто прелива от енергия , която не знае къде да дене.Способен е на подвиг,и на най-лекомислена авантюра.
Д-р Соколов и Бойчо вървят по 1 и същ път,на вървят всеки по свой начин.Погледът на романтичният рицар на националната революция е устремен единствено напред към великата цел.Очите на неговия весел спътник се спират на всяко крайпътно друвче.Вдъхновява ги една и съща революционна идеалогия, но жизнените им реакции са коренно различни.За Огнянов нищо,което не е свързано с основната линия на неговият живот,не заслужава внимание.За Соколов всичко е живот- и великото и нищожното еднакво могат да го погълнат.Соколов в по-пълнокръвен и жизнено пластичен образ.И все пак Бойчо е този ,на когото „Под игото” дължи голяма част от своето обаяние. Обгърнат с такава любов в спомена на читателите Огнянов е наистина твърде онеправдан в изследванията на литераторите.Образът му , са вече изтъкнати – от непоследователността , с която е представен ту като съобразителен човек с непоклатимо самообладание , ту като обърквеащ се и несобразителен , до ограничената и осакатена реакция,в която прозвучават у него идеите на българското националноосвободително движение.Бойчо Огнянов се възприема от читателя като образец и идеал на революционер, той носи печата на изключителността.Огнянов е и най-романтичният герой на романа и това е обосновано от цялостната образна система на романа,от основната художествена позиция на автора,който проектира романтичният лик на бореца върху целият сюжет на творбата.Соколов ни дава усещане на плът и кръв , но той стои близо до нас, в обикновения битов план на живота и ние имаме нужда да усетим неговата жизнена плътност.
Кандов студент-социалист той е един бледен мечтател със съзерцателна интелигентна душа ,непознаващ бълг. действителност и надъхан с книжни идеи по време на следването си в Русия.С патриархалните простички жители на Бяла черква той говори на непознат за тях език.В действието на романа той се забърква все в нвподходящи за него ситоации –ту ще запоспори с поп Ставри за женската еманципация , ту щя се влуби безумно в Рада и ще възбуди ревноста на Огнянов.Изобщо образ до немайкъде подходящ за авторовата теза , че въпреки благородството на самата идея социализмът е нещо изкуствено насаждане и дори смешно в българската действителност,чуждо на нейните истински нужди.Спорът който е между Огнянов и Кандов излиза извън атмосферата на предосвобождентската действителност.В нехо върху материал отт миналото авторът всъщност взема отношение към оня голям въпрос ,който възниква не по време на действието , а по по време на създаването на романа - има ли почва социализма в Б-я. Кандов се включва в освободителното дело колкото и да се колебае в най-трудните и трагични моменти за родината.Накрая с героичната си смърт за свободата на Б-я придобива и ореоло на истински герой.
„Под игото„ увековечи художествено историческото Априлско възстание не толкова чрез картината на самата борба ,колкото чрез внушението на общонародния патриотичен подем,не чрез всеобхватното изображение на самото възстание ,а чрез обаянието на живите човешки образи на патриоти, борци и герои за свобода.