Баси... и аз съм в същото положение, историите са абсолютно същите. Хах какво съвпадение само ... Но, к'во да се прави, в край на сметка рано или късно животът преебава всеки, дори и най - добрите Няма смисъл да се съжеляваш или пък да мислиш, че виновната си ти... И аз първоначално бях мн объркана, но се оправих. Ся гледам да разговарям с тях повече, така и те почнаха да ми обръщат внимание. Трябва да им се усмихнеш, за да ти върнат същото, а не да стоиш на страни от тях - разбираш ме , нали? Трябва да им докажеш, че все още си им приятелка! Пък ако не те разберат... ще си намериш други приятели