Явнои моя ред е дошъл да си "излея душата".Така, момче съм на 16 години.Историята ми започва от много отдавна и проблема ми не е свързан само със любовта.
Преди 2 години се запознах с едно момиче-скайп простотии и така нататък.Тя е от София, аз съм от Шумен.Харесахме се много но естествено нямаше как да се видим.С времето и нейните и моите чувства станаха по-големи но..все нещо се объркваше и до ден днешен не сме се видяли на живо.Знам, връзка от разтояние перспектива няма особено на тези години..но просто нещо ме свързва с нея..супер много сме се карали и двамата сме големи инати, но накрая винагисме се разбирали.През тези две години и тя и аз сме имали връзки , но..чувствата са си останали..въпреки това се чувствам доста самотен.Тук последните няколко седмици, обаче, едвам издържам.Чувствам се супер самотен и не на мястото си.Имам доста малко приятели, от които още по-малко са истински.Всеки ден забелязвам някаква промяна у някого..в повечето случаи отрицателна..и просто усещам как започвам да се чувствам по-отдалечен от тях.Живея сам с майка ми..-трябва да съм мъж в къщи,мъж за себе си и мъж за пред майка ми, което допълнително увеличава напрежението ми.Уча в едно от най-добрите училища в града, имам някакви амбиции и цели, които искам да постигна..но ми липсва мотивация поради гореспоменатите причини.Всяка вечер просто ми става супер убито .. понякога ми идва да ревна като някое малко момченце, което си е охлузило коленете...но явно имам някаква гордост у себе си,която не ми позволява това.Всички тези лоши факти обаче избледняват като се сетя за нея, но отново ставам натъжен, защото тя не е до мен и няма как да бъде.Фрази от рода на "Гледай напред" си ги повтарям всеки ден...но понякога това не е достатъчно.Свикнал съм да бъда нараняван по всякакъв начин и да се справям, но това е извън моят контрол вече...с две думи...ЕДВА ИЗДЪРЖАМ! С времето всичко минава, но ето...минаха се месеци, години и отвреме навреме започвам да се замислям дали има изход от цялата тая простотия.Намерих сродна душа, но обстоятелствата не са на наша страна..и започвам да се замислям дали човек винаги страда със причина..дали ако даде добро ще му се отвърне с добро..
Благодаря на всеки, който е прочел темата ми.Реших просто да споделя какво ми е на сърцето, но ако някой все пак има мнение по въпроса, може да го сподели.