Отговор в тема
Явнои моя ред е дошъл да си "излея душата".Така, момче съм на 16 години.Историята ми започва от много отдавна и проблема ми не е свързан само със любовта.
Преди 2 години се запознах с едно момиче-скайп простотии и така нататък.Тя е от София, аз съм от Шумен.Харесахме се много но естествено нямаше как да се видим.С времето и нейните и моите чувства станаха по-големи но..все нещо се объркваше и до ден днешен не сме се видяли на живо.Знам, връзка от разтояние перспектива няма особено на тези години..но просто нещо ме свързва с нея..супер много сме се карали и двамата сме големи инати, но накрая винагисме се разбирали.През тези две години и тя и аз сме имали връзки , но..чувствата са си останали..въпреки това се чувствам доста самотен.Тук последните няколко седмици, обаче, едвам издържам.Чувствам се супер самотен и не на мястото си.Имам доста малко приятели, от които още по-малко са истински.Всеки ден забелязвам някаква промяна у някого..в повечето случаи отрицателна..и просто усещам как започвам да се чувствам по-отдалечен от тях.Живея сам с майка ми..-трябва да съм мъж в къщи,мъж за себе си и мъж за пред майка ми, което допълнително увеличава напрежението ми.Уча в едно от най-добрите училища в града, имам някакви амбиции и цели, които искам да постигна..но ми липсва мотивация поради гореспоменатите причини.Всяка вечер просто ми става супер убито .. понякога ми идва да ревна като някое малко момченце, което си е охлузило коленете...но явно имам някаква гордост у себе си,която не ми позволява това.Всички тези лоши факти обаче избледняват като се сетя за нея, но отново ставам натъжен, защото тя не е до мен и няма как да бъде.Фрази от рода на "Гледай напред" си ги повтарям всеки ден...но понякога това не е достатъчно.Свикнал съм да бъда нараняван по всякакъв начин и да се справям, но това е извън моят контрол вече...с две думи...ЕДВА ИЗДЪРЖАМ! С времето всичко минава, но ето...минаха се месеци, години и отвреме навреме започвам да се замислям дали има изход от цялата тая простотия.Намерих сродна душа, но обстоятелствата не са на наша страна..и започвам да се замислям дали човек винаги страда със причина..дали ако даде добро ще му се отвърне с добро..
Благодаря на всеки, който е прочел темата ми.Реших просто да споделя какво ми е на сърцето, но ако някой все пак има мнение по въпроса, може да го сподели.
от това което прочетох, бих казала че наистина си свестен
You can't just leave me. . .
Можеш за 1 ден да дойдеш в София и да се видите, не е толкова голям проблем, автобусчето рано сутринта и малко късно вечерта и си готов. Естествено, тва не е решение на проблема, но е някаква крачка. Това мога да споделя аз...
НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ.
АЗ СЪМ ЦАРЯ, БУРЕНИ !!!
А защо с нея не сте се виждали ?
Не може ли да се виждате примерно почивните дни ? Ти ще дойдеш в София за ден-два или обратното - тя при тебе и така... Наистина не е решение на проблема, но поне е някаква утеха...
Поставянето на предпазен колан отнема 7 секунди от твоят живот - изживей го целия!
Шофирайте внимателно! Нека кажем НЕ НА ВОЙНАТА ПО ПЪТИЩАТА!
Абеее, според мен за ден-два за момче на 16 години в чужд град... малко... аз лично не бих пуснал моето дете така.
Напълно те разбирам .. И аз съм в същото положение .. Знам , не е леко , абсолютно всеки ден си казвам , че все НЯКОГА всичко това ще отмине и ще бъда и аз щастлива .. Но, уви , вече втора година съм така ... За тази част от проблема наистина друг изход , освен да чакаме и да се надяваме на най-доброто - няма .. Но все пак , живота продължава , няма да се предаваме , и аз съм на 16 гпдини и бих могла да кажа , че съм преживяла доста повече от по-голямата част от връстниците ми .. И аз живея сама с майка си .. Хич не ни е лесно , но се справяме .. А по частта с момичето .. Има ли желание - има и начини .. Моят съвет е не се предавай , не предавай нито чувствата си , нито губи надеждата си .. Вижте се с това момиче , няма да загубиш нищо - само ще спечелиш , и помни , че надеждата умира последна ! Успех , дано всичко се подреди по-скоро ( мече )
.. само болката е истинска ..
skateprinces19 благодаря ти много!
Авторе и ти си си навил на пръста това девойче и точка. Филма е страшен, трагедията пълна. Аз ще ти кажа че виждам доста хубави неща в характера ти, но и няколко не толкова хубави. По темата - идете, вижте се, нацелувайте се, нае*ете се, и ще ти мине. После няма да ти се иска да я погледнеш.
Ако искаш повече подробности - въпроси на ЛС. Конфиденциалността е гарантирана
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Не не съм си навивал па пръстта нищо.Както казах имали сме и двамата много връзки през това време.Днеска даже имам среща с едно момиче, защото просто физическата липса се усеща...но чувствата ми към нея си остават.Двамата с нея сме си обещали да си споделяме всичко, независимо дали е положително и отрицателно.-тя си има своята свобода и аз моята, но вече ако започнем да имаме връзка (сега дефакто не ходим, заради големият брой причини споменат от мене по-горе) нещата ще седят по коренно различен начин
Има едно бъдеще за тебе...Ще стане хомо
"По - добре 10 години да живея като цар, отколкото цял живот като мишка" - Жоро Илиев
Аз бих изчакала да се видим с този човек преди да започна да му лепвам определения като "сродна душа". Най-вече защото от високо най-болезнено се пада, а шанса той да не е такъв, за какъвто съм го мислела, си е високичък.
Едно "споконо има такова моменти в житота на всеки" или прочие няма да ти помогнат.Различните градове много пречат на връзката според мен.Не ти е лесно в никакъв случай,до някаъде те разбирам.Силен човек си,от това което чета,и мисля че ако продължиш в същия дух може и да се справиш.Приятелите-вече трудно можеш да се довериш на някой и да вярваш,че той ти е най-добър приятел.Вярвай на себе си само.Сам до София не си е работа.Имай някакъв стимул,може би така ще ти е по леко.Успех
аз винаги съм на мнение, че като даваш добро то ще ти се върне...
виж... всеки си има своите спадове и възвишения в живота... когато си долу с хиляди проблеми около себе си.. трябва да вярваш, че след нещо зло винаги следва добро... продължавай в същия дух... намери сили... все пак това което не ни убива ни прави по-силни.. нали ?
бъди мъжа в сем.. подкрепяй майка си... а относто приятелите просто намери най-истинските и си излизай с тях... относно момичето... вярвай, че един ден може би ще се срещнете.. може би през лятото
Научих,че отнема година да се изгради доверие и секунди да го загубиш...че не е важно КАКВО имаш в живота си,а КОГО..че отнема много време да станеш ЧОВЕКА,когото искаш да БЪДЕШ..и че за секунди можеш да извършиш нещо,за което да те боли ЦЯЛ живот... [!]
Историята ти е много тъжна, но вярвай, че не си единствения който страда поради причините, че сродната му душа не е до него.. Все пак ти пожелавам успех
Дайте ни шанс да сбъднем мечтите си. Дайте ни шанс да изживеем дните си. Шофирайте разумно.
Първоначално написано от HePeAJIeH
Не не съм си навивал па пръстта нищо.Както казах имали сме и двамата много връзки през това време.Днеска даже имам среща с едно момиче, защото просто физическата липса се усеща...но чувствата ми към нея си остават.Двамата с нея сме си обещали да си споделяме всичко, независимо дали е положително и отрицателно.-тя си има своята свобода и аз моята, но вече ако започнем да имаме връзка (сега дефакто не ходим, заради големият брой причини споменат от мене по-горе) нещата ще седят по коренно различен начин
Напротив. Нещата ще бъдат същите просто ще бъдете психически обременени и двамата. И това ще ви тежи много повече, така че по-добре е както сте си сега.В действителност нищо няма да се промени с изключение на това, че на въпроса "Имаш ли гадже" ще отговаряш утвърдително. Иначе вие пак ще сте далеч един от друг, пак всеки от вас ще си има свой собствен живот и пак ще си чатите както досега...
Моят съвет е единствено да се наслаждаваш на настоящите моменти и да не мислиш занапред, защото нищо не е кристално ясно, няма и да бъде само ще се тормозиш с излишни въпроси и допълнителни тревоги.
Разорена съм, но щастлива
Бедна, но мила
Висока, но здраво стъпила на земята
Нормална, но обсебена
Загубена съм, но пълна с надежда.
Благодаря за мненията
Тука видях няколко мнения,които казваха Не може да имаш връзка от разстояние .. Трудно е ... бла бла бла ...
Аз съм го минала това ... Смисъл имала съм връзка от супер голямо разстояние .. ( добре де само 150 км , ама и тва си е мн .. ) и знам , че боли много , но щом мислиш , че чувствата са силни и най-важното - ИСТИНСКИ , тогава не се оставяй нищо да те спира , иначе после може да съжаляваш за това ... Едно момиче каза : " Не може цял живот да се успкояваш с това , че всеки има проблеми и трябва да ги преживее " .. Да , така е , не може всеки ден с това да се успокояваме .. Но просто когато сме в такъв етап и няма за момента какво да направим , какво друго ни остава .. А колкото до автора - Първо - няма защо да ми благодариш - опитвам се да ти помогна , защото на мен нямаше кой да ми помогне .. Дори непознати от някакъв сайт .. И второ - не се оставяй всичките проблеми да ти провалят и плановете , и самия живот ! Продължавай напред , и определено недей да изпускаш това момиче - за любовта няма граници !
.. само болката е истинска ..
Всеки си има причини заради които вечер да се сдуха, особенно в тази възраст когато се правят първите стъпки към истинския живот, а именно осъзнаването на думичката "приятел", "любов", "мъжът в семейството" и т.н. никой не е казал, че ще е лесно, напротив...затова трябва да си силен, за да си изградиш характера с който ще продължиш напред в живота и ще продължаваш да градиш с всеки изминал миг..проучи себе си..виж как можеш да си помогнеш сам, защото няма кой друг да го направи вместо тебе, ако ти се иска отиди вижте се, макар и само за веднъж, какво толкова един билет и няколко часа път..и аз съм го правил и удоволствието след това е голямо..ако не това можеш да си потърсиш сродна душица в Шумен, ще кажеш "търсил съм" ами хубаво си направил ама ти си на 16..хората цял живот търсят и не се отказват, не стават така лесно нещата! Няма нищо даром на тоя скапан свят! Хващай се в ръце и навлизай в живота, защото няма друг начин
Ей, аре стига с тия глупости за проблемите, за невъзможните любови, за предателствата и за не още какво.
АЛОООУ, всички имаме проблеми и вашите НЕ СА по-големи и по-сериозни от нашите. И ние сме погребвали близки роднини, и ние сме били подхлъзвани от приятели, и на нас се е случвало да бъдем разочаровани от "любовта" (ебахти тъпия израз, заклевам се).
Ти си мъж! И престани да се жалваш и да се каеш, ами заслужи да се наричаш такъв. Не патката те мъж такъв, а духът. "Сродната му душа" била в София и хайде сега да оревем орталъка. Мислиш ли да учиш (висше, имам впредвид)? Ако мислиш, значи имаш 2-3 години пред себе си. Напъни се, учи, изстреляй се в София и ако вашата любов е толкова истинска, колкото я изкарваш, значи всичко ще се нареди. Ако се забравите дотогава, значи по начало не си е заслужавало. Голям проблем, няма що!
През това време се хвани в ръце и започни да изграждаш себе си. Да се превръщаш в партнъор с която всяка жена ще се гордее и всяка жена ще желае. А те пикливи сръдлъовци, които само се оплакват от всеки от всичко, не харесват, от мен да знаеш.
Another version of the truth..
Мнението ми май най-много съвпада с това на what3ver .Напротив. Нещата ще бъдат същите просто ще бъдете психически обременени и двамата. И това ще ви тежи много повече, така че по-добре е както сте си сега.
Моят съвет е единствено да се наслаждаваш на настоящите моменти и да не мислиш занапред, защото нищо не е кристално ясно, няма и да бъде само ще се тормозиш с излишни въпроси и допълнителни тревоги.
Гадно е наистина. . по-добре се откажи.Зная, надеждата умира последна, но ще става все по-тежо привържеш ли се още повече към нея
Малко са ми странни тези чувства без да са се виждали 2-ма души. Може да е привличане, интерес и други, но не и любов. Любовта е химия. Няма как да се получи от разстояние.
За всичко има начин ако просто имаш желанието
.. само болката е истинска ..
Виж,проблемите ти не са чак толкова големи.Аз ако ти кажа какав е моят живот,изобщо няма да се оплакваш,че нещата при теб не варвят,повярвай ми.
Мога само да ти кажа,че щом в продължение на 2г. контактуваш с това момиче,а нито един път не си отишал до София за да се запознаете лично...Според мен явно интересат ти не е чак толкова голям.
Аз лично съм ходила къде ли не заради приятелят ми,защото съм имала желание.И няма да споменавам другите щуротии които съм правила само и само да бъда с човека с когото искам да бъда.
Прави си изводи каква е твоята ситуация.
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
