колко трудно е понякога да се пребориш с отчаянието когато всичко изгубва смисъм...колко трудно е да излезеш от депресията и да продължиш на пред... колко трудно е да се върнеш към предишния си живот, да бъдеш човека които си бил....колко трудно е да виждаш че всички около теб са щастливи а ти си пак с фалшивата усмивка..колко трудно е да виждаш че не намираш смисъм в нищо .... и си безсилен дори с леснорешими те проблеми....колко трудно е да виждаш спомените навсякъде.... исках просто да споделя това което чувставам защото дори приятелките ми не ме разбират напълно ...може би голяма част от тези чувставата ми дължа на едно момче....ами просто се влюбих в неподходящият човек...и може би прекалено на вътре съм приела нещата дори и след толкова време и просто не трябваше да влагам толкова силни чувстава но се случи все пак...връзката ми с него не потръгна и дотам....и просто спрях да вървя на пред.. дори и в училище се провалям....просто не мога да повярвам че това съм аз и че всичко свързвам с човек които дори не си и дава сметка какво ми е причинил...и дори мислълта за идащото лято емоции не ми носи и грам щастие а обратното тъга ... наистина е странно как един човек се отразява по този начин на живота ти,... знам какво ще ме посъветвате да излзиам да се забавлявам и че жижвота не свършва знам го това но просто ми е малко тежко.... това исках да споделя от много време ... и благодаря че сте отделили време да прочетета темата ми