Майка ми изрично попита мен и сестра ми (аз бях на 5 а тя на 4) дали харсваме сегашния й мъж и дали сме съгласни да живеят заедно. Спомням си съвсем ясно че й казах че искам просто да е щастлива и ако тя е щастлива и аз ще съм. Вярно е че неведнъж сме имали спорове с пастрока ми но споед мен това се дължи на характерите ни които твърде много си приличат а не на това че не ми е истински баща. Той ме е отгледал и продължава да прави всичко за мен макар че не ми е длъжен. Освен това ВИНАГИ е казвал че има 3 деца нищо че аз и сестра ми не сме негови.
Малката ми сестричка я обичам повече от себе си и съвсем не я приемам като "дете на майка ми и мъжа й". Та аз я гледам от бебе, имаме една майка как бих могла да не я обичам и да я смятам за нещо което няма връзка с мене?!
Виж нещата с баща ми са други. С него се виждам веднъж максимум 2 пъти в годината така че приятелката му не е и никога няма да бъде част от живота ми и няма никакво право да ми забранява или позволява каквото и да било защото просто не сме близки и нищо не е направила за мен. Баща ми има и двама сина. Единия е на 32 и имам съвсем неясни спомени за него от когато съм била малка. Не е идвал при баща ми от години и не мога д акажа че го чувствам като брат защото няма нищо общо с живота ми. Другия му син ще направи годинка след няколко дена и го видях за първи път едва декември месец.. И към него не изпитвам някакви по-специални чувства защото не го виждам, не участвам в живота му,...
Всичко е относително в тези неща