Да то май всички сме мазохисти , поне по-голямата част от хората които наистина чувстваме и обичаме , особено в моменти като твоя като че нарочно продължаваме да си причиняваме болка с песни напомнящи за наш любим човек с насилствено мислене за него въобще вместо да "стиснем зъби" ние гледаме да затъваме още повече. Гадно е , кофти е , тъпо е и въобще нямам думи да го изразя , казвам го от опит но пък имам чувството че това ни извисява морално , духовно , някак си като че ли сме по разбрали нещата знаем какво да обичаш и да страдаш а когато се отърсиш от това можеш да помогнеш на стотици хора около теб да го проумеят и това че ти го изпитваш те прави човек , готин човек не те познавам но те разбирам. Има нещо много сладко в това да тъжиш по загубена любов , това че плачеш но и в същото време се смееш спомняки си някакви моменти на близост с него/нея и просто си даваш сметка че това е бил един хубав миг от живота ти , осъзнаваш че искаш да има още много много подобни , горчивината лесно не се забравя но вътрешният ти глас като че ли крещи искам пак така , но да е още по-хубаво и да наваксам загубеното. Успех ти желая и запази това голямо твое качество да обичаш и чувстваш , дано да го приложиш към някои който наистина го заслужава.