Ако имах рентенови очи
есе

Веднъж като малък с децата от моята улица решихме да се надлъгваме и който каже най-невероятната лъжа – печели играта. Всеки измисляше най-различни истории: как е летял в космоса, срещал се с извънземни, убил лъв с голи ръце и т.н. Накрая дойде и моят ред. Дълго се чудих аз какво да разкажа, докато другите говореха и накрая в главата ми се роди гениалната мисъл: да им кажа че мога да видя точно колко мозък имат в главата си, както и цялата им анатомия и тази на всички хора около мен. Аз бях човек с рентгенови очи.
Казах само едно изречение и тогава те ме запрекъсваха, казвайки че не мога да го докажа. Но грешаха. Точно тогава за мой късмет въображението ми се развихри и аз им разказах следната история...
Когато съм бил ама много малък, постоянно съм плачел и очите ми чак кървясвали и не се оправяли със седмици... Мама и тате се чудели какво да ме правят, съседите и роднините ме гледали странно... Водили ме по доктори, капали капки, мазали мазила и никакъв резултат – очите ми червени, че чак като кървави. И тогава на медицинския небосклон се извисило едно име. Това на прочутият доктор, който сътворил ново лекарство, дето лекувало и късогледство, и далекогледство, и кривогледство, и всякакво му там гледство. Та можело освен това да ме излекува и мене. Името на доктора било маестро Чезарио Галфоне. За него беше писано в един известен разказ на Светослав Минков, та той беше особено популярен и вече на възраст.
Та завели ме нашите при него и той казал да излязат те и да остана само аз при него. Оттам вече историята мълчи, защото аз не помня, но докторът казал че ми капнал само капки и ще ми мине. В интерес на истината след броени дни очите ми се оправили и даже съм очите ми спрели да сълзят. И така откакто се помня аз обаче съм по-различен от другите. Аз имам рентгенови очи. Мога да виждам през материята. Даже сега виждам колко мозък имаш ти. Ей там дето си ме зяпнал сега, да точно ти. Мога да кажа на Пешо колко му е голямо сърцето. Мога да позная че ти пък пушиш. Как ли? Личи си по белия ти дроб дето не е вече толкова бял, но това е друг въпрос. И съседа от горния етаж определено много пие – че той почти няма черен дроб. Един познат имаше гръбначно изкривяване и аз видях и му казах, а той не вярва. Е, да ама ходи веднъж за нещо налекар и той му каза че всъщност наистина го има изкривяването. Митко пък веднъж като падна от люлките, добре че видях че му е счупена ръката, че той нямаше и да каже на техните, че е падал. Много такива истории мога да ви разкажа, що човек съм спасил, на колко народ съм помогнал и от колко безмозъчни надувки съм се оттървал навреме...
Да... Моята лъжа спечели с пълно единодушие при гласуването тогава. Ама щеше да е по-весело, ако не го разправях само на шега. Точно така щеше да е, ако имах рентгенови очи. Щях да помагам на хорат с големи добри сърца, да давам акъл на тези с малкото и без малкото мозък и да избягвам самонадеяните празноглави хора, с които смисъл да общуваш няма.
Все пак не бъдете токлова спокойни. Никога не можете да бъдете напълно сигурни, че аз сега не виждам през вас и че не сте ми напълно ясни, кой как и с какво мисли. Ама все пак като моите рентгенови очи никъде няма, а пък дали съм ви надлъгал аз сега, вие ще кажете.