Той заминава....отново....

[SwEeT_pAiN_F]

Здравейте...през ноември писах темичка че приятелят ми го нямаше за 20 дни до мен...едвам издържах.А сега...той заминава на бригада....за цели 6 месеца!Незнам..още не е заминал а аз вече се побърквам,заговорим ли за ходенето му там и почвам да плача.На сън го търся повтарям му името /майка ми не 1 път ме е чувала/. Незнампочвам от сега да се побърквам.Обещах му че ще го чакам,той неискаше,но аз искам,защото знам че когато човек иска нещо той го постига с цената на всичко. Той не може да ми обещае /да защото мисли трезво...или знам ли аз защо..../,макар че прави планове от сега за след това. И той се разплака когато за пръв път говорихме по тази тема.Знам че му е трудно...но чесно казано незнам как ще издържа /психически/.
Съжелявам за темата но просто исках да споделя...прекалено ми е тежко. И бих искала да ми дадете съвети.Или вие как сте го преживели това.
Сигурно ще ми кажете че приятелките ще ме подкрепят...те първо не го харесват и второ си мислят че той ще ме забрави и че това е краят...
Благодаря ви че прочетохте темата и мерси предварително за съветите!!

[Bellatrix]

Не съм преживяла това, но си спомням колко сълзи ляхме и двамата като го нямаше за 8 дена веднъж и не мога да си представя даже колко гадно ти е на теб. Съветът ми е да се опиташ да се отдадеш на някакво хоби, нещо което ти е интересно и да се опиташ да убиваш така времето. Може да се поразсееш поне за по няколко часа на ден. Иначе мисли за деня, в който ще се върне и пробвай да приемеш 6те месеца просто за време, което тече и с всеки изминал ден те приближава към него...

[SunShinePearl]

Значи знам че ти е тежко но няма смисъл от драми има няколко варианта
1Той заминава..връща се все още така пламенно влюбен в теб и сте си заедно
2Той заминава и намира друга а ти се поболяваш от мъка след като ти каже (по лошо е да не ти каже и да ви върти и двете)
3 Той заминава ...и след 3 мес чувствата ти намалят (знам че ще си помислисш не няма да стане,ама всичко става)и срещаш друг и след като му кажеш той се поболява от мъка..мъчи се да те върне и след примерно 1 мес успява и сте си пак щастливи
4 същото като трети но на него му е кофти ама иска не иска приема че си с другия
5 И двамата си намирате други сродни души

Така един съвет погледни реално на нещата и се успокой малко колкото и да не можеш..направи го ако искаш за него,защото едва ли ще му е приятно да гледа любимата си съкрушена..радвай се на малкото време което ти остава с него преди да замине

[SwEeT_pAiN_F]

Благодаря ви за отговорите...да трябва трезво да помисля върху нещата,но как да стане...заедно сме от почти 11 месеца.Наистина знам че ме обича,свикнахме да сме заедно постоянно и сега...опитвам се да се радвам на моментите в които съм с него,но знам колко ще ми е зле като замине....аз го обичам,чувствата ми едва ли ще намалеят. Незнам сигурно съм много смешна в очите на повечето..но какво да направя...тази пуста любов пречи на хората да размишляват за някои работи трезво.

[dimi93]

Здравей. Това лято се запознах и аз с едно момче. Ходихме няколко месеца и аз се влюбих до уши в него... Мина лятото и ми каза, че са го приели в София и ще заминава да учи и няма как да сме заедно повече...тей като нямало да се връща във Варна. И аз много страдах... Беше ми най трудния момент в живота. И още не мога да го забравя. След толкова много време още си мисля за него, искам да сам с него, санувам го... От както скъсахме съм нямала друг приятел. Не знам какво да ти кажа...определено знам какво ти е! На една моя приятелка гаджето и замина да работи в Кипър през Октомври и ще се върне живот и здраве Май месец. И знаеш ли какво? Те са заедно още. Ходиха само 1 месец и той замина. На приятелката ми и беше много трудно, особено сега когато остава малко време и тя няма търпение. Повярвай ще го преживееш. Ако се обичате тъка както се обичат приятелката ми и гажето и всичко ще е наред! Се пак по добре е да имаш малка надежда че след 6 месеца ще сте пак заедно щастливи от колкото да знаеш, че повече никога няма да сте заедно!

[jane_17]

Аз абсолютно ти влизам в положението... Незнайно как, но всеки с който тръгна да се хвана сериозно заминава...! Ще те посъветвам само да се насладиш максимално на времето, което ви остава заедно! Бъди силна и го подкрепяй! Има една приказка: "Разстоянието за любовта е като вятъра за огъня - Ако е силен.. ще го разпали.. ако е слаб ще угасне"
Само времето ще покаже какво ще се случи така че... наистина не го мисли Връзките от разстояние са възможни... Само от вас 2мата зависи... Наистина е трудно да свикнеш с факта, че няма да е до теб и че не можеш да му се обадиш точно, когато ти се прииска да чуеш гласът му... но всичко се преживява Виж подписът ми

[Punisherrr]

Не съм била далеч от него толкова време без да се виждаме изобщо,но и знам какво е да ти пречи разстоянието... ние се виждахме в продължение на година и нещо по 2 мизерни пъти в месеца. Но нещата се наредиха щото устискахме до края Ако бях на твое място щях да говоря с момчето и да го накарам да повярва,че може да се преодолее това. По думите ти разбирам обаче,че той нещо е разколебан... ако виждаш,че той няма намерение да чака...явно не държи толкова на теб,колкото ти на него.

[Alderis]

Ами моето мнение е че ако продължаваш да се тръшкаш, наистина няма да издържиш. Приеми нещата малко по-спокойно, знаеш че нямаш друг избор...ще минат 6-те месеца. Плюс това в момента има достатъчно технологии, които ще направят липсата му по-незабележима...скайп, мейл и т.н. Нищо не ви пречи да се виждате редовно. В подкрепа на това ще ти дам личен пример...едно време, когато бях в казармата нямаше такива екстри, телефони работи...за цялата казарма сме се чули 10 пъти...писмо на ръка му беше майката...като влязох за първи път след това видях приятелката си след 8 месеца. Така че ако се замислиш работата не е чак толкова страшна. По-ведро...казваш си че е за добро и търпиш...Поздрави

[PeopleAlwaysLeave]

Не мисли за това колко ще ти е зле, а както каза Bellatrix - приеми, че всеки следващ ден не е мъчение, а приближаване към момчето ти Излизай с приятели. В никакъв случай не се затваряй в себе си.

[Fantomche]

Искам да ти кажа да се друшаш.Събери кураж и ще успееш.Ти няма какво да направиш те така ли иначе ще минат тези 6 месеца.Виждам че ти си готова да го чакаш.Но както те казах,той ако е разколебан няма смисъл да се мъчиш.Успех.

[hooliganka89]

Наистина 6 месеца са дълго време,но аз вярвам,че ако двама души се обичат любовта им е способна да издържи на такова нещо.
Когато и аз съм се разделя с гаджето за по-дълги периоди(2-3 месеца),баба ми ме успокояваше,че тя е чакала дядо ми в казармата цели 3 години

[evelinka1122]

Наистина 6 месеца са дълго време,но аз вярвам,че ако двама души се обичат любовта им е способна да издържи на такова нещо.
Когато и аз съм се разделя с гаджето за по-дълги периоди(2-3 месеца),баба ми ме успокояваше,че тя е чакала дядо ми в казармата цели 3 години

еха... да поздравиш баба си съгласна съм с всичко което каза hooliganka89... + 1

[SwEeT_pAiN_F]

Благодаря ви за оптимистичните мнения.Като цяло аз съм съгласна и му го казах много пъти че ще го чакам.Но незнам,може би той мисли трезво...или е малко песимистично настроен.Той ми казва "неискам да ми обещаваш нищо,защото сърцето неслуша обещанията!Трогнат съм че ми обещаваш това и се надявам така да стане,но се замисли може всичко да стане...ти или аз да срещнем друг/а,чувствата ни да изстинат м/у нас,просто времето е доста" и ето такива работи.Сигурно мисли трезво...аз това не го осъзнавам и неискам...Въпреки всичко ми говори и мисли за това как като се върне ще сме заедно...Просто ми е адски трудно...
Оф...утре е на интервю в Сф...пффф хем искам да го вземат,все пак да си изкара парички,хем неискам да е далеч от мен....Май почвам да ставам егоистка

[hooliganka89]

Благодаря ви за оптимистичните мнения.Като цяло аз съм съгласна и му го казах много пъти че ще го чакам.Но незнам,може би той мисли трезво...или е малко песимистично настроен.Той ми казва "неискам да ми обещаваш нищо,защото сърцето неслуша обещанията!Трогнат съм че ми обещаваш това и се надявам така да стане,но се замисли може всичко да стане...ти или аз да срещнем друг/а,чувствата ни да изстинат м/у нас,просто времето е доста" и ето такива работи.Сигурно мисли трезво...аз това не го осъзнавам и неискам...Въпреки всичко ми говори и мисли за това как като се върне ще сме заедно...Просто ми е адски трудно...
Оф...утре е на интервю в Сф...пффф хем искам да го вземат,все пак да си изкара парички,хем неискам да е далеч от мен....Май почвам да ставам егоистка

Ако замине наистина,опитай да го чакаш,докъдето изтъпиш.Нямаш какво да губиш,освен малко време,но не мисля че ще е фатално.
Успехчета

[hottie]

Само едно ще кажа - приятелят ми никога не би заминал без мен, освен ако не отида с него. Не веднъж се е отказвал от пътувания, бригада, по-дълги командировки и пр. Аз също.

[LudoMlado]

Не отива на война, споко ше се върне. Просто пазете комуникацията на макс докато е на бригада и всичко ше е ок. Просто бъди добричка и не изневерявай.

[blood_dodo]

Не съм преживяла това, но си спомням колко сълзи ляхме и двамата като го нямаше за 8 дена веднъж и не мога да си представя даже колко гадно ти е на теб.

УАУ!

[SwEeT_pAiN_F]

Знам че не заминава на война...и знам че с комуникация може да се поддържа връзката.На това се надявам искрено. А за изневярата съм му повтаряла и ще продължавам да му повтарям че това няма да се случи.
Някои от предните постове имаше че една двойка никога ни биха тръгнали разделени.Аз какво да направя че той е студент а аз съм ученичка в 11 клас макар че имам 18 години. Бих искала и аз да замина с него,да изкарам пари но това са.... 3 месеца преди края на годината...имам и да държа през юни изпит за сертификат...наще ще ме обезглавят ако направя такова нещо.
Просто ми е адски тъжно че ще остана без него, на всичкото отгоре най-добрата ми приятелка сега на 8ми заминава и тя на другия край на света за да изкара пари....добре че тя е за 2 месеца. И общо взето няма да имам на кого да порева на рамото...няма кой да ми помага психически да преодолея някои по-сериозни проблеми.
Днес приятелят ми е на интервю от...3:15 за да му кажат окончателно дали заминава и ако да кога... и до кога....
Знам че съм отвратителна...и че това не е редно...но лекичко се надявам да не го одобрят....

[Wrathchild]

Аз обаче тук ще те разочаровам. Имай предвид, че по бригадите може да стане всичко. Може да ти изневери. Там не е като да сте в различни градове - там е с по няколко човека в стая, които дори не познаваш, там го няма дори Пешо да изпиете по една бира. Не една и две стабилни двойки са се развалили след бригадата. Отиващият или си хваща друга или просто прави секс с някоя... защото му е самотно и трудно на място, където не познава никой. Не са кой знае колко добри условията там. И го очаквай. Разбира се, по някое изключение има. Няма неща, които са така на 100%. Така че очаквай дори това, което не искаш.

[jane_17]

Знам че съм отвратителна...и че това не е редно...но лекичко се надявам да не го одобрят....

не бъди егоист... в любовта място за това няма! Не можеш да искаш той да спре развитието си заради теб.... Наистина е трудно, но мисли и за него.... а можеш да си сигурна, че на него ще му е 1000 пъти по-трудно, от колкото на теб! Каквото трябва да се случи, се случва въпреки всичко... Според мен гадаенето и пролетите сълзи предварително са абсолютно излишни. Остави нещата просто да се случват

[SwEeT_pAiN_F]

От толкова отдавна не бях писала изобщо в този сайт.... просто исках да споделя всичко което ми се случва през периода в който го няма приятелят ми.
Приателят ми замина на 8 май в Англия... и все още не се е върнал... преди това моята най-близка приятелка замина за Банког, след това на 15 юни замина майка ми в Румъния на командировка за 3 месеца а след това леля ми замина за Англия при приятеля си.... и в крайна сметка останах с баба ми,баща ми и пра-дядо ми. Аз ходех н ауроци през лятната ваканция и се грижех за пра-дядо ми...но дойде и най-тежкият а мен момент...дядо ми почина...а аз с майка сме се гррижили 6 години за него.Беше като шок за мен...и все още не мога да се справя с това....незнам как да възприема постъпката на приятелят ми, в деня на смъртта на дядо ми той ми звънна,казах му какво се случи...и той нищо неказа...после след време ми пише че съжелява че в такива тежки моменти не е до мен. Поддържаме си връзка и се обичаме...
само ако знаете колко ме е страх, скоро се връща и незнам как ще са ни отношенията.Страхувам се да не го изгубя.
Съжелявам че ви занимавам с моите неща...но наистина исках да го кажа това.
Благодаря ви,че ви има!!