Здравейте...през ноември писах темичка че приятелят ми го нямаше за 20 дни до мен...едвам издържах.А сега...той заминава на бригада....за цели 6 месеца!Незнам..още не е заминал а аз вече се побърквам,заговорим ли за ходенето му там и почвам да плача.На сън го търся повтарям му името /майка ми не 1 път ме е чувала/. Незнампочвам от сега да се побърквам.Обещах му че ще го чакам,той неискаше,но аз искам,защото знам че когато човек иска нещо той го постига с цената на всичко. Той не може да ми обещае /да защото мисли трезво...или знам ли аз защо..../,макар че прави планове от сега за след това. И той се разплака когато за пръв път говорихме по тази тема.Знам че му е трудно...но чесно казано незнам как ще издържа /психически/.
Съжелявам за темата но просто исках да споделя...прекалено ми е тежко. И бих искала да ми дадете съвети.Или вие как сте го преживели това.
Сигурно ще ми кажете че приятелките ще ме подкрепят...те първо не го харесват и второ си мислят че той ще ме забрави и че това е краят...
Благодаря ви че прочетохте темата и мерси предварително за съветите!!