Я да видим какво мислите за това

Черни снежинки

Черни снежинки се сипят безброй,
умърсени кат’ сажди валят,
греховете отключени падат в порой,
стари пороци се ръсят.

Черни чистачи ринат тез сажди,
събират греховете с лопати
и трупат ли трупат в старите вади,
прибират я на местата познати.

Чернилката стича се незадържана
от порутените вековни стени,
всяка от многото завист пропукана,
поддала под желания тежки и мръсни.

Земята напоена с тази помия,
заслепена от всичката чернотия,
не вижда как хората границата ще минат
и като снежинките бедни ще загинат.

От собствената си простотия
и своите смешни пороци
ще се погубят като ония,
щом не си взимат уроци.