Баща ми е овен. Връзката ни е изключително силна, необяснима. Комуникацията ни е трудна - той е импулсивен, избухлив, иска всичко тук и сега. Аз съм спокойна, за мен винаги има време за всичко, импулсивността ми е чужда. Следователно двамата се изнервяме взаимно - той не може да разбере моето спокойствие, аз изключително добре разбирам нрава му, но отказвам да играя според него. Като живяхме заедно, се карахме много, наистина много, именно заради тези различия. Сега, когато не живеем заедно, усещам привързаността си към него, разбираме се. Той е малко досаден, звъни ми всеки ден, но го разбирам, аз от своя страна нямам импулс да се чувам с него постоянно, просто знам, че е добре и не обичам да си говоря празни приказки по телефона. Това, което знам и което никога не ми е показвал обаче, защото... той не показва добрите си чувства и емоции, е, че изключително много вярва в мен, държи на мен и ме обича с цялото си същество. Знам, че винаги може да ми бъде коректив - когато тръгна надолу, ще ми го каже без да му мисли много и ще е прав, когато се справям, ще е доволен, но няма да го изкаже, аз и не държа. Има високи очаквания към мен, но не е свръхамбициозен, мисля че в един момент разбра, че това не работи при мен. Работохолик е, не е бил отдаден на децата си в смисъла да ни гледа, да прекарва дълго време с нас, но има нужда да знае, че ако останем без него, ще имаме достатъчно, за да си стъпим на краката. Колкото повече раста, толкова повече го разбирам.
Не е перфектният баща, но е грижовен по неговия си начин. :Д И все пак не бих искала мъжа ми да е като него, не мога да понеса тази импулсивност и този нрав генерално. :Д