- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Демон и още нещо
--------------- ДЕМОНЧЕТО--------------
………познание……………………
Малкото демонче седеше само в полето от маргаритки то беше толкова щастливо всичко около него е зелено даже трите луни на подземния свят се усмихваха . Върховете на скалистите планини сияеха повече от обикновено а вечно тъжните жар птици май сега бяха щастливи . Ала в този миг когато всичко беше тъй щастливо демончето се замисли загриза една маргаритка нервно
“Какъв е смисъла на всичко тука каква е логиката да сте всички толкова щастливи , нима това не е измамно ,всичко тук лъжа е “ И тогава то се огледа повторно върховете на планините вече не сияеха приказно а блещукаха зловещо , крясъка на гладните жар птици раздираше въздуха а жегата на трите луни попарваше всички мечти .Само маргаритките бяха останали сякаш не засегнати от цялата тази поквара , остатък от древна вселена спомен от един свят . Те се седяха спокойно в полето сякаш не ги засягаше нищо друго освен собственото им съществуване .
А демончето на познанието си гризеше поредната маргаритка………………..
……ново начало…….
Пак същото демонче ,пак същите поля само маргаритките бяха други. Самотни , увехнали и пълни с тъга . Дали бяха други или са същите , да ти кажа май са други тези са сиви . Ала полето е същото , даже луните са същите само маргаритките . Промяна , дъжд , нова зора . Ето ги и жар птиците с вечно гладни очи а демончето все така си седи има ги мислите сладко е , че още твори “Смисъл има, важни са думите – помисли си то – важен съм аз и моите мисли моите мечти “ . Вятърът повяваше клонките , луните напичаха а във въздуха на долната земя се носеше сладкия мирис на нови мечти , тревата се полюшваше само маргаритките мяха като застинали там на червеното поле .
А демончето на познанието се чудеше какво да предъвква “ Защото без да дъвча не мога да мисля!”- казваше то, ала сивите маргаритки бяха гадни на вкус ……………………..
------------ ОЩЕ НЕЩО ----------------
Опрощение,каква шега …..
Думите бяха свършили
Но мислите текат .
Сълзите бяха из плакани
Но пак тежат
Нощта се лее като поток
Май е дъждът
В душата ти вярвахме ние
Но аз казах Мълча!!!
Нощта е същата
Дъждът и той
Само мислите са други
Ала причината
Пак е той
Застанал като звяр
Безформен силует
Напиращ да влезе
С печален пирует
Последна стъпка
Няма ги думите
Дъждът само се лее
И отмива кръвта
Шапкарю .....
Кажи ми , защо гарванът прилича на бюро ?
хм..добри са
Човек не обича истински, ако не обича вечно.19.06.2009
![]()
Супер , браво продължавай така всичото е хубаво![]()
![]()
![]()
радвам се че ви харесват
Шапкарю .....
Кажи ми , защо гарванът прилича на бюро ?