Преди, когато...

[Mirelchetoo14]

Преди, когато мене ме е нямало.
Когато чужди светове сърцата ни били са,
Тогава тя се е усмихвала
и в тебе са потрепвали стотици нощни пеперуди.
Онези дни, когато... държал си някой за ръка
и лъчиста е била душата
от изгрева на само твоите неща,
и непознатите за мене люде...
Представям си ако тогава още
бях застанала
на прага на животът ти, изричайки
"Здравей, обичам те!"...
Плахо, твърдо,
безнадеждно гордо,
че още от преди съдбата знам,
във тебе има мъничка гравюра,
на която пише, че ще чакаш мене...
Така, със свито като на врабче сърце,
щях да чакам теб на прага,
молейки се да познаеш в безпределен
свят на хиляди души - едната...

[gLypChenCee]

Красиво стихотворение..

[Jumbie483]

харесва ми

[Blab]

свят на хиляди души - еднаТА!
Инак - браво!;

[Mirelchetoo14]

да, Blab, по-добре звучи, мерси

[jghgh]

О, ами много добре. ^^

[HexGirl]

интересна идея много от нас рядко се замислят какъв е бил предишнеят човек с който нашите любими са споделяли сарцата си