
Първоначално написано от
Jesus
Ето 1 истинска загадка :
— Силен, як старец е бил Игнатов, другарю инспекhttp://www.teenproblem.net/forum
тор — обобщи накрая Варадин, който първи беше
отишъл на произшествието. — Сигурно е щял да живее
поне още десетина години, тъй рече докторът. Но веhttp://www.teenproblem.net/forum
роятно, като е прочел съобщението за смъртта на единhttp://www.teenproblem.net/forum
ствения си брат, се е побъркал от мъка и призори е
забил камата в гърдите си.
— Голямо наследство ли е оставил братът на Игнаhttp://www.teenproblem.net/forum
тов?
— Стотина хиляди долара. Въртял дребна търговий¬
ка в Аржентина, емигрант е още от двайсет и трета
година, после му провървяло и. . .
— ... и една катастрофа прави ненадейно брат
му в България богат и единствен наследник.
— Точно така, другарю инспектор.
— А ненадейната смърт пък на стареца Игнатов прави
единствен наследник племенника му Борилов, е когото
живеят заедно в тази къща. Въобще много внезапни
събития има в цялата история, за да бъде правдоподобhttp://www.teenproblem.net/forum
на — заключи замислено инспектор Стрезов. — Снехте
ли отпечатъци от пръсти по оръжието?
— Разбира се. Им,1 отпечатъци само от пръстите на
стареца. Но ако мислите за убийство, другарю инспекhttp://www.teenproblem.net/forum
тор, откажете се! Прозорецът на стаята беше затворен,
а секретната брава на вратата — заключена. Ключът
беше паднал на паркета до леглото; сигурно Игнатов
го е бутнал, без да иска, от нощното шкафче. За всеки
случай наш специалист провери бравата — няма следи
от отваряне с подправен ключ или от насилие по нея,
а другите два оригинални ключа си бяха в гардероба.
Тъй че. . .
— А я виж каква пролука има под вратата! — подhttp://www.teenproblem.net/forum
хвърли Стрезов. — Не е толкова трудно да се извърши
убийството, да се заключи вратата и после да се плъзне
ключът обратно в стаята.
— Само че ако таблите на леглото не стигаха до саhttp://www.teenproblem.net/forum
мия под и ако леглото не беше до стената, на която е
вратата — възрази тържествуващ Варадин. — За да
спре в подножието на нощното шкафче, ключът трябва
да се движи по дъга.
Стрезов мълчеше замислен. . .
— Ела да чуем сега версията на племенника — каза
по едно време той.
В съседната стая седяха с опечалени лица Борилов
и един млад мъж. И двамата бяха облечени в спортни
екипи.
— Сигурно нищо нямаше да се случи, ако снощи не
бях закъснял толкова много — започна Борилов. —
Вуйчо ми е получил писмото, повъртял се е сам из празhttp://www.teenproblem.net/forum
ната къща, без да има с кого да сподели мъката си,
после се е затворил в стаята си както всяка вечер и
призори. . .
— Нищо ли не чухте през нощта — стъпки, тропане,
може би плач. . .
— Бях пийнал снощи и съм спал като къпан. Дори
се успах сутринта, та Коцето — той кимна към прияhttp://www.teenproblem.net/forum
теля си — трябваше да се качва до горе да ме буди.
А обикновено, когато ходим на риба, аз го чакам в
уговорения час на ъгъла.
— И не забелязахте, че ви липсва ножът? — подведе
го Стрезов.
— Напротив — обади се Коцето, — аз специално го
подсетих, защото си бях забравил моя нож. Търсихме
го заедно в килера, па накрая взехме един обикновен
нож и тръгнахме.
— Надвечер се върнахме от язовира — продължи
Борилов — и Коцето се качи до горе да си разделим
рибата. Гледаме яденето седи непобутнато в кухнята,
дрехите на вуйчо — на закачалката, а вратата заhttp://www.teenproblem.net/forum
ключена и той не се обажда отвътре. Посъветвах се с Коhttp://www.teenproblem.net/forum
цето и решихме, че е най-добре да позвъня в районното
уп. . .
По средата на изречението Стрезов внезапно скочи
от мястото си и излезе. Варадин и двамата мъже се
спогледаха учудено, после го последваха. Клекнал на
крака и ръце, Стрезов внимателно изследваше ивицата
паркет пред леглото — от вратата до крака на нощhttp://www.teenproblem.net/forum
ното шкафче, където се намираше ключът. Най-сетне
намери това, което търсеше — топчица прашни власинhttp://www.teenproblem.net/forum
ки, каквито могат да се намерят под всяко легло,
ако не е чистено дълго време. Бяха до самия ключ.
Като взе внимателно находката си, Стрезов се изправи
с победоносна усмивка.
— Още когато чух, че по ножа ви не са намерени
отпечатъци и от вашите пръсти, Борилов, аз вече знаех,
че вие сте убиецът — каза Стрезов. — Но все не
можех да се сетя как сте решили задачата с ключа.
Сега пече знам. Ще добавя само, че ако се бяхте грижили
повече за чистотата в стаята на вуйчо ви, нямаше ла
се сетя.
Как наистина Борилов би могъл да подхвърли ключа
дотам?