Цитирай Първоначално написано от Liglichkb
Всеки път когато се появи искрица която ми дава малка надежда да продължа напред,когато ме кара отново да почувствам любовта..всичко завършва с тъп шибан КРАЙ ! И отново се подтискам и така постоянно.И точно сега когато наистина вярвах,че той е момчето..че той може наистина да ме разбира и изслушва съм грешала.Таа точно вчера с него се срещнахме и все едно приказвах с друг човек,който се опитваше да намери всичките ми недостатъци и аз го слушах и си мълчах.За първи път се оставих да бъда унижена,може би защото наистина много се привързах към него ии нищо докато той ми се подиграваше...изтрих му номера и станах и си тръгнах.Вървях по пътя и не пророних нито 1 сълза просто си казах ще бъда силна,но боли колкото и да крия.Цели 2 месеца не спирахме да се виждаме пишехме си смс-и.. всеки ден приказвахме,но никога не опирахме до темата ЗА НАС.Не исках да му се натрапвам исках всичко да се нареди бавно..имах му доверие,но сега не искам да виждам момче! Незнам какво да си мисля вече може би това си беше окончателен край.Някой от вас чувствал ли си е така ПРЕДАДЕН И УНИЖЕН от човека на който до вчера си вярвал?! Как постъпихте вие? Как да го преживея мамка му ..
Welcome to the real world... Това е като с падането... като паднеш, намираш начин и ставаш и продължаваш... просто до момента не си попадала на подходящия... един съвет... не се доверявай толкова лесно за напред, че може пак да си изпатиш...