Съдбата ни събира с едни и ни разделя с други,а някои стават основна част от живота ни завинаги.Приятелството е едно от най-ценните взаимоотношения между хората."Няма вечни приятели, има вечни интереси" това определение на Уинстън Чърчил ни показва, че приятелството не е нищо друго, освен поредната човешка потребност.Така че, не трябва да се притесняваме от това, че ние използваме приятелите си, за да задоволим наша потребност.Хората обаче не са свикнали да използват думата "полза" или "изгода", когато става въпрос за приятелство.
Приятелите те приемат какъвто си и не се опитват да те променят, познават те и те обичат, и знаят че и ти ги обичаш. Те са хора, които се откриват по душа, дават ти опора без да взeмат, винаги те изслушват и разбират, говорят без думи, не те съдят, карат те да се смееш, да забравиш за проблемите си и да се чустваш свободен, прощават всичките ти грешки и винаги те подкрепят.Те никога няма да си тръгнат, ако светът ти се срути някой ден.Когато се чустваш сам и уплашен, те ще бъдат там, ако извикаш името им. Приятелите са до теб, когато плачеш, за да избършат сълзите и утешат, но са и до теб, когато се смееш, за да се смеете заедно.Затова не трябва да крием, че са ни нужни и имаме полза от тях.Истиснкото приятелство се открива трудно и се губи лесно, може да бъде разрушено за миг, то е тънка нишка, която може много лесно да се скъса, затова трябва да се цени високо и пази усърдно. Няма ценност по-чиста и по-свята от него. Приятелството е най-хубавато и най-ценното нещо, което човек може да притежава, то е прекрасен, рядък и безценен дар на съдбата и затова отива право в сърцето.Приятелството е лек за всяка болка, подслон по време на дъжд, помага ти да намериш усмивката, когато си я загубил, кара те да се смееш, когато си с разбито сърце, спасява те, когато се давиш. Приятелството няма цена, но дори и да имаше, нямаше да може да се купи. Вярно е че хората си купуват всичко от търговците,но все още не се продават приятели.Те се печелят и за да ги имаш,трябва да си готов и да дадеш,защото за създаването на едно приятелство са нужни повече от един.
"Който не може да намери приятели в света, е недостоен светът да узнае за него".
Тази мисъл на Гьоте ни дава ясна представа защо е трябвало да се раждаме.Има ли смисъл да съществуваш,ако нямаш приятели,ако нямаш кого да обичаш и за кого да страдаш.Дано само всички хора го разберат и то навреме!