Приятелството, без което не можем

/есе/

Приятел – така наричаме този, който ни помага в нужда, споделя тайните си с нас /както и ние с него/ и често пъти ни е от полза.
Но щом тези неща се извършват от един или най-много двама наши съученици, студенти, работещи и т.н. хора – какви са останалите ни „приятели”? Питали ли сте се някога това?! Защото аз – да! Другите наши колеги са просто познати, а не истински приятели. Помагаме им в трудни моменти, а после, когато ние се нуждаем от помощ – те ни пренебрегват.
Истинският приятел се поставя на наше място. Дори да не може да направи нещо, той се опитва да открие друго решение. Той е някой, на когото можем да разчитаме.
Често пъти изпадаме в депресия, мъка и раздяла… Тогава на помощ идват за пореден път приятелите, на които опираме глави. Тогава те ни дават съвети как е най-добре да постъпим в определена ситуация.
С течение на времето връзката между нас и нашите приятели е станала „мини китайска стена”, която всъщност въобще не е „мини”, защото под тази дума е скрит много дълбок смисъл. А именно зад този смисъл се крият компромисите и силното участие на разума.
Имало е случаи, когато приятелство е било разрушено заради човек от другия пол. Това не бива да се допуска при една силна дружба!
Една поговорка гласи: „Приятелство дълго се гради, но за миг рухва.”
Затова сами преценете приятелите и познатите си. И не забравяйте, че приятелството е нещото, без което не можем да оцелеем на този свят!!!




Приятелството, без което не можем

/стихотворение/

Приятел ли си ми – кажи?!
Приятел, без когото аз не мога?
Приятел ли си – не лъжи!
Приятел, търсещ моята опора?!

Приятелю, сега аз осъзнах
Ти слънце си във моя ден,
в добро и в лошо, в радост и в тъга
ти знаеш случващото се със мен!

Без твоето приятелство не мога,
не мога и без твоята опора
да грабя от живота със наслада,
дори усмивката ти ми помага!