Приятелството е заместител на родови връзки. Какви аргументи можете да приведете за да я потвърдите или отхвърлите.


Ако се запитаме какво свързва първия ни искрен смях, причината за който отдавна сме забравили, първите стихове, написани с неуверената ръка на начален ученик, първите горчиви сълзи, парещи очите и душата ни, първата клетва във вярност, която не бихме пристъпили и с цената на живота си и първото голямо разочарование, разбило сърцето ни, неизменно в съзнанието на повечето от нас ще възникне мисълта за приятелството.
Раждайки се сами, ние разчитаме на родители си за нашето физическо оцеляване и на приятелите - за нашето емоционално такова. Но защо създаваме приятелства и какъв е механизма и критериите, по които избираме хората, които наричаме „приятели”? Настояваме ли те да приличат на нас, както роднините ни, или търсим точно обратното - разнообразието при избора си? И въобще, заместваме ли родовите връзки, най-важни в ранното ни детство, с приятелството в късно време?
В качеството си към насочени към социума същества, във възрастта, когато се изграждаме като личности, ние правим опити да се оградим с близки хора, които да отговарят на жизнените ни потребности от общуване и разнообразие. Човешката личност се изгражда под въздействието на най-разнообразни фактори, много от които не зависят от нашата воля. Но на един от най-важните фактори - въздействието на хората, с които общуваме, можем да влияем. Нещо повече - ние можем да избираме тези хора. Този избор е много важен и показателен за нас, защото в крайна сметка успехът на този избор е до голяма степен мерило и за нашия успех в живота.
Неизбежно, при избора си на приятели, се ръководим от ценностната система, която в ранна възраст ни е единствено позната - тази на семейството ни, на хората, са които имаме родови връзки. В този смисъл е напълно вярно твърдението, че в приятелството има не първичен, а “пренесен” морал. Така именно ние си осигуряваме среда, близка до познатата ни, от която произхождаме, като по този начин се предпазваме от стреса на неочакваното и противоречащото с това, което сме приели до момента за правилно. Подсъзнателно се стремим към приличащите на нас хора, а от там и на тези, с които имаме родови връзка, защо вярваме, че те в по - голяма степен ще ни разбират и ще ни съдействат при създаването на оптимална за развитието и изграждането ни обстановка. Опитът ни е научил да вярваме, че в общия случай, при избор на съпруга, момчето търси жена, напомняща на майка му, а момичето - на баща му. Не е инцидентно и наблюдението, което е довело до формулирането на мисълта: „Кажи ми какъв е приятеля ти, за да ти кажа какъв си ти!”. От една страна, познатото до момента ни е изградило определени предпочитания, които са формирали вкуса ни, който пък ни е довел до конкретния избор. От друга страна, познатото ни вдъхва чувство на сигурност и доверие, дава ни възможност да се чувстваме в безопасност, което пък освобождава потенциала ни за изява в разнообразни области, защото само в такава обстановка ние можем да покажем максимума от себе си.
Паралелно с това, приятелството е начин да си осигурим удовлетворяване на една от жизненоважните потребности на съвременния живот - тази от разнообразие. В далечното и по-близко минало хората са се задоволявали, като през целия си живот са контактували само с представители на рода си. Даже съпрузите много често са били близки или по-далечни роднини. Днес това е немислимо. Един интелигентен човек не би могъл да се чувства пълноценен и реализиран само с такива контакти. Вечното желание за разширяване на кръгозора ни води навън от всякакви рамки, включително и от рамките на рода. Отдавна са загубили реално качеството на примери с особено голяма тежест, аргументите, че доверие можеш да имаш само на хора, с които те свързва кръвта. Вълнуващи са били приятелствата, в миналото, за закрепване на които хората са смесвали кръвта си, защото са вярвали, че само така ще бъдат вечни и честни отношенията им, но днес това предизвиква само снизходителна усмивка.
Днес това не се налага. Всеки от нас, благодарение на контактите, които създава и на опита, който трупа от най-ранна възраст, е до известна степен психолог и има доверие на собствената си преценка за хората и за механизмите, които управляват поведението му, така че подобни аргументи и демонстративни жестове нямат място при оценката ни. Тази преценка, разбира се, много често не е правилна, но ние и разочарованията сме се научили вече да приемаме като нещо положително, като нещо което ни прави по-силни... или поне така предпочитаме да смятаме. Но тогава защо някак постепенно, в по- напреднала възраст се хващаме как по-рядко използваме думата „приятел”, като сме по-склонни да я заменяме с тази „познат”? Дали критериите ни стават по - високи и едва когато се обръщаме назад, можем да оценим действителната роля на приятелите в живота си? Или това е връщане към родовите ни корени?
Приятелството има още един аспект, който може да помогне да хвърлим светлина върху критериите на избора ни. Приятелите са част от хората, които дават оценка на поведението ни, част от човешката общност, представляваща нашите съдници. Безспорно всеки от нас, признато или не, се стреми тази оценка да е максимално висока и всяка наша постъпка, до известна степен има за цел да получи такава оценка. Ако можем да избираме комисията си на изпит, бихме избрали хора, които да разсъждават и постъпват по възможно най-близък до нас начин, за да може да получим отлична оценка по нейните критерии. Именно така избираме и приятелите си. Това са хора, които по един или друг начин дават непрекъснато оценка на всяка наша постъпка, на всяка наша дума. Това никога не става по шестобалната система, но ние със сигурност знаем в кой момент сме издържали теста и в кой сме се провалили. И това е най-реалистичната оценка, много често по- вярна от оценката, която можем да си дадем сами. Давайки си сметка за това, тази оценка за нас е особено важна. До голяма степен тя влияе на самооценката ни, на самочувствието ни и от там - на поведението ни.
Въпреки, че се оказва безспорно, че при избора си на приятел ние ползваме познатия ни модел от родовите връзки, не мисля, че е правилно да се каже, че приятелството се проявява като чист техен заместител. То по- скоро ги допълва, отколкото заменя, за да ни създаде една разнообразна и благоприятна среда, в която да изградим личността си, да реализираме потенциала си и извървим пътя си до край по най-добрия начин.