Смисълът на приятелството
Есе

Какво е приятелството? Нещо, с което храним душата си или утоляваме жаждата си, или може би нещо, което купуваме с пари? Отговорите са много, но всички те се свеждат до отделните личности, нрави и обичаи. Защото колкото са различните хората по света, толкова са различни и приятелставата, които те създават по между си. И така, търсейки някаква дефиниция на приятелството, то несъмнено трябва да отбележим сентенцията на немския критик и философ Йохан Георг Хаман, който е казал, че „Приятелството е Божи дар.”
Според мен приятелството не може да се обясни или да се обвърже с някакви думи, защото то е вид усещане. Трябва поне веднъж да го изпиташ, за да придобиеш някаква представа за него. Също така то не е константната величина – веднъж представлява радост, но не и щастие, друг път страдание, но не и мъка. Приятелство дори може да се нарече и това, да знаеш, че до себе си имаш близък човек, който никога няма да откаже да ти подаде ръка, да поговори с теб или просто да те потупа по рамото и с усмивка на лицето да ти каже: „Спокойно, нали съм тук, нали за това са приятелите.”
Съществуват различни типове приятелство. Според Аристотел те са три вида. Първото се създава заради радостта от съвместните удоволствия и най-често то се отнася към младежката възраст. Второто има за цел практическа полза. То е твърде крехко и се разрушава веднага, щом взаимната изгода изчезне. И третият вид, най-съвършен от всички, е приятелство според ценностите и добродетелите. То не е следствие от някакви други причини, а има за цел самата дружеска общност. За съжаление днес, във времето на сухата рационалност и господство на личните интереси в отношенията между хората, е много трудно да се създадат такива истински приятелства. И именно заради това в последните години хората стават все по-отчуждени и поставят на преден план материалното и личното си благоденствие, а например последна точка от дневния им план е среща със стар познат, добър приятел.
Аристотел също така свързва приятелството с равноправието и смята, че то е основата на гражданската демокрация. Защото, както при приятелството има равноправие и приятелите споделят преживяванията си, така и при демокрацията гражданите споделят властта. Докато при „тиранията“, според Аристотел, няма никакво място, или съществува много малко пространство за приятелство. Затова в една приятелска група, независимо че тя естествено излъчва свои лидери, всеки се чувства по-плътно като част от едно цяло и подчиняваТ себе си не на някой от останалите, а на авторитета на самата общност. Тук вътрешната йерархия сякаш е стопена в потока на общото живеене и споделяне на едни и същи принципи. Налице е равнопоставеност на отделните членове на групата. Стигайки до тук може да дадем още една дефиниция на приятелството – това е близост, заедност, общност. Поради това, за разлика от феномена на любовта, чиято същност е отдаването на другия, издигането на другия над всичко останало в света, в приятелсвото се възвисява сплотеността и обединеността. Това е и неговата крайна и безкористна цел.
В едно общо пространство на взаимовръзка с приятели, където царства близостта човек може да открие истината за себе, своята същност и идентичност, а дори и своето второ Аз, равнозначно на Ние и лишено от егоцентризъм и корист. Общуването между партньорите е полезно за взаимното обогатяване, разбирателство и опознаване както на самия себе си, така на другия, на човека до теб. В тази връзка Платон е казал в своя труд „Алкивиад”, че „и душа, ако желае да се опознае, във душа чужда, трябва да се види отразена.“
За Платон и особено за Епикур приятелството е едно от условията за истинското щастие. Разбира се, щастието на човека е съчетание от редица фактори, но когато то е споделено с любими хора е най-пълно. Приятелството като че ли надстроява над сградата на нашите удоволствия от живота още един завършен и за почти всички хора абсолютно задължителен етаж. Именно заради това веднъж създадено то се превръща в нещо изключителното ценно и незаменимо, може да се равнява на цялото богатство на света. Приятелството възвисява човека над обичайното, еднакво и рутинно ежедневие, помага му да преодолее обикновеното и скучното. То може да му даде сигурност и подкрепа, а дори и смисъл в живота. И ако всичко това е вярно, ако приятелството действително е неизменна част от нашето съществуване, то тогава „никой не би избрал да живее без приятели, макар и да има всички останали блага.”