Как избрах най – добрият си приятел

За да живее пълноценно човек, той не може да живее сам. Всеки ден ние се срещаме с хиляди хора, роднини, познати и приятели. Съдбата ни събира и разделя с хиляди хора, някои от тях стават основна част от живота ни или просто минават през него без да оставят някаква диря.
Не можем да изберем роднините, семейството си, хората, с които прекарваме част от живота си – саученици, колеги. Човек сам избира приятелите си, решава на кой може да се довери и да го допусне до себе си. Вярно е, че с годините хората се променят, някои приятелство просто немогат да издържат на динамиката на времето, от момиченца и момченца, играещи на кукли и топка, се превръщаме в големи хора, с нови грижи и тревоги. Пътищата ни се разделят, и старото приятелство се превръща просто в красив спомен – хубав, но само спомен.
В ученическите си години човек има много познати, на които може да разчита, да се доверява, както и те на него. Причината за това може би са годините, прекалената наивност или че все ощи ни сме изпадали в ситуации, в които да имаме нужда от приятели. Но смятам, че в тези години е по-лесно да намериш човек, който да си „даде” живата за теб.
Но истинските приятелства идват по – късно, когато ни поемат водите на живота. Тогава, неприятностите, с който ще се сблъскваме ще ни накарат да осъзнаем, кой може да бъде наречен приятел.
„Приятели на маса мното, но в беда малко”
Мога да кажа, че сам от малкото хора, които могат да заявят открито, че имат истински приятели.
Приятелят, този, който те разбира, на който си готов да повериш и собствения си живот, който винаги е там, за да ти подаде ръка, за да ти даде съвет или просто за да те изслуша, който не очаква нищо в замяна.
Ти го познаваш, както и той теб, можеш да ме кажеш кога и къде греши, без завист, можеш да се радваш на неговите успехи, и той на твоите, само такова приятелство продължава вечно.
Когато наистина срещнеш човека, който можеш да наречеш „приятел”, ще усетиш истинската сигурност, която ти носи вашето приятелство и без да се замислиш, ще му откриеш и най- дълбокото кътче от душата си. Дамо истинският приятел може да прощава всичко, само той е готов да страда, за да си ти добре, само той никога не би избягал и не би те оставил, колкото и страшно да стане.
Истинските приятели са твърде малко, намират се толкова трудно и точно затова са ни толкова скъпи. Да приемаш проблемите на другия, да му съчувстваш и да преживяваш с него и трудности и радости, да не се отдръпнеш, когато стане трудно и никога да не забравяш, че човек без приятели, не води пълноценен живот, само тогава можеш да наречеш себе си „истински приятел”.
Приятелството е умение да споделяш болката си или разочарованието и това да бъде разбрано от човека до теб. То е общуване:
с думи и жестове -
сега и завинаги
тук и на хиляди километри,
в мига и в безкрайното време.