Има ли безкористно приятелство?

Биологията ни учи, че всяко живо същество се нуждае от слънце, въздух и вода, за да съществува. Във времето на своето съществуване на тази земя обаче, човекът, се нуждае от още нещо – от истинското, безкористно приятелство. Верният приятел не е просто богатство, а най – ценната находка, в живота на един човек.
Истинското приятелството е повече от познанство. То е силна връзка, бисер, който търсиш цял живот , общуване – с думи и жестове, сега и завинаги, тук и на хиляди километри, в мига и в безкрайното време.
Всички ние поемаме по различни пътеки в живота, но независимо къде отиваме, винаги носим у себе си частица от приятелствата си, защото безкористното приятелство е всъщност едно сърце в две тела, ваза, в която не цъфти омраза, лицемерие и предателство. В живота на всеки от нас има трудни моменти, в които протегнатата приятелска ръка е истинско спасение. Но питам се: Има ли наистина толкова чиста
и неопорочена връзка , която да се нарече приятелство ? Съществува ли то,приятелството, в нашия забързан и комерсиален свят, в който материалното е над всичко? Можем ли и как да различим безкористните индивиди, на които можем да разчитаме и да наречем приятели от лъжливите актьори с фалшива усмивка? От позицията на моя не голям житейски опит и преди всичко от това, което са ми разказвали моите родители аз мисля, че отговорът е „Да”. Трябва само да открием човека, който истински ни допълва и разбира, защото приятел е този, който знае песента на сърцето ти и може да ти я изпее дори когато ти си я забравил.
„Приятелството без личен интерес е едно от редките и красиви неща в живота.” Тези думи на Джеймс Франсис Бърнс са показател, че макар и рядко срещано в днешно време, безкористното приятелство съществува. В този както го наричат някои „вълчи свят” никой не може да оцелее без истински приятел и беден си остава този, който не е познал това чудо – приятелството. О, виждам че вече става късно. Ще спра до тук, макар че според мен може още хиляди неща да се напишат за приятелството.