Здравейте!
Начетох се на какви ли не истории тук, но така и не открих отговор на въпроса, който ме човърка.
Защо, момчета, можете да бъдете най-милите, най-обичащите, най-преакрасните хора на света за едно момиче, а в момент, когато вече не ви изнася - конкретно след раздяла - се превръщате в безмилостни егоисти?
С нито един от бившите ми приятели не съм останала приятелка след края на връзката ни. Когато бях по-малка, исках много да запазя някаква връзка с момчето, но така и не се получаваше, понеже ТЕ не го искаха. Миналото обаче не ме интересува, за това е минало. Наскоро обаче се разделих с приятеля ми, с когото се обичаме още, но поради сложни причини и за да избегнем така или иначе почти неминуемата на раздяла, той реши да сложи край. Обаче изрично ми каза и ме молеше да запазим контакт и да останем приятели. Обясних му, че ще ми е трудно да го виждам като приятел, но въпреки това се съгласих. От последния ни разговор.. нямам никакви новини от него. Накрая реших да му изпратя съобщение, за да се видим по случай хубавото време. Той дори не ми отговори. По всякакъв начин ме игнорира, а най-странното е, че приятелят му, който е и мой приятел, започна да се държи грубо с мен и да не ми говори..
Честно казано, мъже, много сте зле! И не разбирам това ваше поведение! Обяснете ми, моля...