хах и от страх няма да го допуснеш до себе си... не бива да е така

Случи ми се нещо подобно отдавна.. Ходех с 1 момче много време - дълга и много психически натоварваща връзка, без доверие от моя страна. След като се скарахме започнах да излизам с 1 момче - мн привлекателно, страшно умно и много забавно. То ми показа хубавите неща от живота.. Накара ме да гледам с други очи на ежедневието.. Когато съм с него всичко е по-лесно, всичко с което се захвана ми се отдава и съм адски щастлива. Не съжалявам, че го допуснах до себе си. Не съжалявам че той е първият мъж в живота ми. Никой не ме е карал да се чивствам така и нямам и нужда някой друг да ме кара да се чувствам по какъвто и да е начин.