"Без страх няма смелост" бях чула някъде..
Не всеки ден срещаме Любовта, че да бягаме от нея. Може би това момче ще те направи щастлива, може би не - това никой не може да ти го каже. Трудно е след като веднъж си бил наранен да отвори отново сърцето за някой, за когото не си сигурен, че няма да го накъса на още по-малки парченца.
Аз също бях поставена пред тази дилема наскоро и умирах от страх, защото при евентуална нова раздяла, щях да умра. Да "умра" за пореден път, без сили да се вдигна и да продължа. Обаче поех риска, обичах с цялото и сърце, както ми се беше случвало само веднъж преди - дадох всичко за връзката ми. И беше прекрасно. Свърши по-бързо, отколкото очаквах, "умрях", горчивината е огромна, очите сухи, НО за секунда не съжалявам, че се открих изцяло за този човек. Обаче.. въпреки всичко намирам сила да се усмихвам, да продължа..
От страх самолетът да не се разбие, никога ли няма да изпиташ удоволствието от полета...?