- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Страх ме е да го допусна до себе си
Не знам, защо пиша тази тема и дали ще разберете нещо от нея, но имам нужда да си изкажа страховете. Мерси на всички, които ще я прочетат. Значи, в момента съм с едно момче, на което много държа. Той е страшно мил и се грижи много за мен. Той ми върна усмивката, приятно ми е да съм с него. Като съм с него всичко е някак красиво и хубаво, като сън. Но ме е страх да си отворя сърцето за него. Той е страшно влюбен- личи му по думите, погледа, действията. А за себе си- не знам. Стах ме е да го допусна до себе си, но мисля, че ако не го направя ще го загубя, а не искам. Първо ме е страх, защото може да хлътна много и да се събудя/ да падна от високо. Може да е като бившия ми добър и мил, докато разбере, че ме е оплел. И след това край. А второ ме е стах, защото може да няма място в сърцето ми за него. Всмисъл, че връзката ми с бившия беше много силна с много чувства даже и след раздялата. И това, че може бившият ми да ми е пленил сърцето напълно…Страх ме е, че ако си отворя сърцето- приказката ще свърши…
Moderated by slun4ice
т.7
I know I should stop believing ... !
когато ходих с бившия се 4увствах по същия на4ин-бягах от него,докато накрая се влюбих в него,но беше прекалено късно-той ме заряза.сега когато ве4е не е с мен съм забравила напълно вси4ки бивши(не казвам 4е докато ходех с него съм си оби4ала бившите-просто ве4е не ми пука кой съм оби4ала и кой ме е наранявал преди)-само той ми е в главата и 4ак сега осъзнавам колко много съм го оби4ала без да осъзнавам
I can't stop myself from loving you <3
ТИ трябва с времето да разбереш дали можеш да му имаш доверие изобщо , а след това чак да преценяваш дали да отвориш сърцето си за него и да го допуснеш там . Естествено е да не искаш да бъдеш наранена , но първо го опознай много добре . Ако почувстваш ,че можеш да му имаш доверие и щом и той отговаря на чувствата ти , няма да се притесняваш ,че съня ще свърши...Според мен ти просто не го познаваш все още много добре щом те е страх от такива неща. А място в сърцето ти ще има ако ти го позволиш!
Вече има все по - малко и по- малко теми , на които си струва да се пише...
Не се страхувай.Ако го допуснеш до себе си, може да загубиш верно е, но ако още сега изградиш една стена помежду Ви, така и така ще го изгубиш.За това по-добре пробвай.Но внимавай, недей да летиш, стъпи на земята и не му показвай, че може да е единственият и така нататък.Може пък да е добро момче, това ,че бившият ти те е предал по някакъв начин, не значи, че трябва да спреш да пробваш.
А това, за което каза, че не знаеш дали нямаш още чувства за бившият си - точно, като се събереш с това момче, ще забравиш бившият напълно И ще му покажеш, че можеш и без него=)
Keep walking!
Итал. Посланик: Да Бъдеш Алфист Това Е Религия
![]()
![]()
![]()
Lancia
Alfa Romeo
Мотори
В един филм казваха така : Никога не позволявай
на страха да проваля живота ти !!!
Не се страхувай!!
Може да загубиш, но може и да спечелиш МНОГО !!
Първоначално написано от Lyubeto
Имам му доверие. Вярвам, че мога да му споделя всичко. Вярвам, че ще ми помогне за всичко. Вярвам в чувствата му. Вярвам в него. Но това не ми е достатъчно да вярвам, че няма да ме нарани, както предишните...
I know I should stop believing ... !
Мила, винаги има риск да паднеш от високо, но пък колко е хубаво да полетиш. Отпусни се и полети. Другото не е важно.
Ми никога няма да разбереш,докато не опиташ.Но сложничка ситуация.Ако искаш можеш да го допуснеш,ако ли не не го допускай.
Все същия ™G-Baby™
Лудият се оплаква,
че хората не го познават,
а мъдрецът —
че не познава хората.
House M.D.
-Sometimes we can't see why normal isn't normal.
Тази история ме трогна. Ами миличка в крайна сметка ти не можеш да контролираш сърцето си и дори да искаш да го допуснеш - може би то нчяма да ти позволи. Един път опари ли се човек много трудно се доверява отново, особено след дълга или просто много силна връзка. Щом вярваш на момчето, а и ако то наистина се държи толкова мило с теб и всичко както казваш не разбирам защо не се отпуснеш във връзката с него. Вярно е, че повече боли когато падаш от високо, но няма как да разбереш и да го почувстваш близо до себе си ако не го допуснеш ти самата. Опитай се, впусни се в тази връзка, може пък и да е различно? Не допускай да го загубиш, защото може би после ще съжеляваш много. Мисли за момента. Пък каквото стане. Успех и дано всичко се нареди на мястото си.
Na tozi swqt ne e lesno da si dobar, trqbwa da budesh i dostatachno silen, za da ponesesh posledstwiqta ot dobrotata si ..!
Е,щом имаш такава връзка зад гърба си,тя все за нещо трябва да ти служи.Най-малкото е да си вземеш поука.
След като си била с един такъв,който след като си се разкрила пред него е постъпил по такъв начин,сега трябва да знаеш дали и другият ще постъпи така с теб.
Направи си равносметка за действията на единия и на другия и ще можеш да прецениш горе-долу как стоят нещата с новия,дали има възможност и той да постъпи по същият начин.
Нали за това са провалените връзки?Да те научат на нещо за следващата.
На колко години си?
Всеки все някога е има силна връзка или пък му предстои да има, но винаги ще има по-силна и по-силна. Бившият ти явно ще си остане нещо специялно по една или друга причина, но не се затваряй в себе си, защото по този начин можеш да загубиш много ценни хора. Обмисли добре дали това момче заслужава да се "разголиш" пред него и да му разкриеш душата си. Ако смяташ, че да... просто се отпусни и се остави на течението. Ако пък не... какъв е смисъла да си с него?
Live 2 Ride And Ride 2 Die.
Honda - The Power Of Dreams!
Първоначално написано от HONDA
На 17 съм, ако това изобщо има някакво значение.
И мерси за мнението ти, както и на всички останали. И си прав, определено бившия ми ще си остане нещо специално, хубав и болезнен спомен. А за другия- аз съм се оставила на течението, и точно това е проблема. Всмисъл, че не го допускам до себе си, и се оставям на случайността. С две думи - каквото стане...Но напоследък и той започна да вижда, че сякаш съм изградила преграда между нас, и че колкото по сериозни стават нещата толково повече се отдръпвам. И това е защото ме е страх...
I know I should stop believing ... !
хах и от страх няма да го допуснеш до себе си... не бива да е така
Случи ми се нещо подобно отдавна.. Ходех с 1 момче много време - дълга и много психически натоварваща връзка, без доверие от моя страна. След като се скарахме започнах да излизам с 1 момче - мн привлекателно, страшно умно и много забавно. То ми показа хубавите неща от живота.. Накара ме да гледам с други очи на ежедневието.. Когато съм с него всичко е по-лесно, всичко с което се захвана ми се отдава и съм адски щастлива. Не съжалявам, че го допуснах до себе си. Не съжалявам че той е първият мъж в живота ми. Никой не ме е карал да се чивствам така и нямам и нужда някой друг да ме кара да се чувствам по какъвто и да е начин.
И мен ме беше страх, ама какво пък. Давай смело главата в торбата и каквото сабя покаже. И да го мислиш, и да не го мислиш, все някога трябва да се пребориш с този си страх.
Разорена съм, но щастлива
Бедна, но мила
Висока, но здраво стъпила на земята
Нормална, но обсебена
Загубена съм, но пълна с надежда.
Първоначално написано от what3ver
The Spark
И това ти го казва Алекс,послушай го.Първоначално написано от Whyniser
![]()
напълно съм съгласна с нея!Първоначално написано от cinderella_gugutka
![]()
Един ден любовта казала на приятелството: - Защо съществуваш ти когато мен ме има ?
А приятелството отговорило:
- За да донеса усмивка, там където ти оставиaш сълзи!
"Без страх няма смелост" бях чула някъде..
Не всеки ден срещаме Любовта, че да бягаме от нея. Може би това момче ще те направи щастлива, може би не - това никой не може да ти го каже. Трудно е след като веднъж си бил наранен да отвори отново сърцето за някой, за когото не си сигурен, че няма да го накъса на още по-малки парченца.
Аз също бях поставена пред тази дилема наскоро и умирах от страх, защото при евентуална нова раздяла, щях да умра. Да "умра" за пореден път, без сили да се вдигна и да продължа. Обаче поех риска, обичах с цялото и сърце, както ми се беше случвало само веднъж преди - дадох всичко за връзката ми. И беше прекрасно. Свърши по-бързо, отколкото очаквах, "умрях", горчивината е огромна, очите сухи, НО за секунда не съжалявам, че се открих изцяло за този човек. Обаче.. въпреки всичко намирам сила да се усмихвам, да продължа..
От страх самолетът да не се разбие, никога ли няма да изпиташ удоволствието от полета...?
Memento, homo, quia pulvis est et pulverem reverteris
Meрси на всички.![]()
Мисля, че страх винаги ще има. Ще ме е страх от това да не ме нарани, както бившия. От това, че може да падна от високо, да преживея същата болка. Дори и от това да не го нараня аз. Попринцип досега винаги съм била човек на риска. Живеела съм за момента и не съжелявам за това и ще продължа така.
Предната ми връзка беше връзка на крайностите- пълно щастие/летене в облаците и огромна болка. А сега е някак равномерно, някак монотонно. И ме е страх, че може да не свикна с това, въпреки че е страхотно.![]()
I know I should stop believing ... !
Ако опиташ - може и да се провалиш. Ако не опиташ обаче - няма начин да успееш.
Избора е твой.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Kaжи му непременои аз съм била в същата ситуация и загубих момчето,защото си мълчах и сега никога няма да го имам ;(
ако найстина го обичаш и не искаш да го изгубиш му кажи и го допусни до себе си![]()
По-добре не го допускай, така ще избегнеш ревливия край!
Ще ти го кажа от мъжка гледна точка.Давай сега,защото после няма да го бъде и ще съжеляваш така и така,но без да си преживяла хубавите моменти.