И по-добре съм се чувствала, но това е съвсем нормално за мен.
Живота е един, а аз правя неосмислени грешки и прозрението идва късно. Живота е един, имам всичко с изключение на спокойствие и разбрани хора до мен... сега ми е времето да съм щастлива и да си живея живота, а аз какво правя? Съсипвам си нервите на 16-17г. и съм безхарактерна. И така.. общо взето... и по-добре съм била.