Какъв беше въпроса, който разглеждаме? – Честност и справедливост. Честността е качество на човека, тя произтича от самия човек. Честността е за човека. То е единично отношение към човека. А пък справедливостта засяга не нас, но и другите. Справедливостта е спрямо другите. Честността е спрямо себе си. Справедливо човек постъпва спрямо другите, човек постъпва честно спрямо себе си. Тогава разликата между справедливия и честния човек как ще определим? Честния човек казва: „Мен това като човек, не ми подобава да бъда безчестен“. Справедливият не казва, че не му подобава, но той търси същността, казва: „Това е несправедливо“. Не казва, че не му подобава, но казва, това не е право. Една постъпка оценява сама по себе си, казва: „Тази постъпка не е справедлива“.Човек може да бъде честен по закона, по външната форма на закона може да бъде честен, а в същото време може да бъде несправедлив. Може да е спазил всичките форми на закона честно, обаче същността я няма вътре. Честността е нещо външно. Справедливостта е нещо вътрешно. Честността е мазилката отвънка, справедливостта е съдържанието отвътре. Честността лесно се измива. Трябва човек често да маже, да измазва. Справедливостта, то е градеж вътре, съградено е едно здание, съдържание има. Тогава кой е за предпочитане, честния или справедливия? Честния човек е черна събрана вода, справедливият човек е извора. То е само за уподобление, за да имате ясна представа, идейно. Честността има и друго изяснение, по качество се отличават. Справедливостта е изгрев, честността е залез. Изобщо старите хора говорят за честност. Като остарее човек, той става много честен. А младите говорят повече за справедливост. Младите в началото са справедливи, в края са честни. Човек като се отдели от Бога най-първо е справедлив, като дошъл до себе си, обеднял, станал честен, да не би да изгуби и малкото, което има в себе си. Защото честността е най-малката връзка, която го държи свързан с Бога. Защото и нея като изгуби, той е изгубен. Честността е последната връзка, която те държи с Божественото. Последната връзка е тя. Нея като изгубиш, всичко отива. Справедливостта показва, какво е бъдещето на човека. А пък като дойдеш до честността ще знаеш, че нито крачка повече напред не може, отдето си дошъл, ще се повърнеш назад.Тогава имаме две движения. Честността е движение напред, справедливостта назад. Справедливият човек гледа назад, честният трябва да гледа напред. Справедливият трябва да гледа назад, понеже опасността е отзад, напред е всичко уредено. Той се връща отзад, за да уреди работите, а пък честният трябва да върви напред. Разбира се честността и справедливостта вече функционират. Съчетанието на способностите, чувствата и действията на човека са по особен начин съединени на справедливия. Особен начин има на съединение и при честния. В справедливостта ти имаш предвид да уредиш работите на другите, не своите си работи, но повече работите на другите. В справедливостта ти уреждаш първо работите на другите, после своите работи уреждаш. Щом уреждаш своите работи и после уреждаш работите на другите, ти си честен. Сега, ако зададете въпроса: „Защо е така?“ Защото честността урежда своите работи, защото работите им са неуредени. Защо справедливостта урежда най-първо работите на другите? – Защото работите на другите не са уредени. В справедливия човек всичките работи са уредени, а работите на другите не са уредени, той ги урежда. На честния, работите не са уредени, а на хората са уредени, той урежда своите работи. Всеки, на който работите не са уредени е честен. Затуй той ги урежда. Всеки, на който работите са уредени е справедлив. В справедливостта работите на другите хора не са уредени. В честността моите работи не са уредени. Честността е на място, когато нашите работи не са уредени. Честни трябва да бъдем, да приложим честността в себе си. Когато работите на окръжаващите не са уредени, трябва да бъдем справедливи. Справедливостта е, която иде на помощ да помага на общото. Справедливостта помага на общото, честността – на частното. Това са разсъждения, може да ги опитате в живота. Аз ви говоря за една теория, която може да опитате доколко е вярна. Защото може да я вземете като хипотеза, може да опитате, да направите своите наблюдения. Вие не сте имали тази дефиниция и никъде няма да я срещнете. Тя е ново положение на човешкото съзнание. Хората го съзнават тъй. Сега, понякой път, туряме /честността/ да уреди обществените работи. Тя не може да ги уреди. Честността ще уреди малките работи. Един малък извор е тя. Справедливостта е голям извор. Тя може да урежда и големите работи. За Бога никога не се казва, че той е честен, но справедлив е Той. За Бога не можем да кажем, че той е честен. Като кажем, че Той е честен, значи работите му не са уредени. Той е справедлив, в него всичко е уредено и слиза да урежда нашите работи. Справедлив е Бог. То е Божествено качество. Затова по-добре е да бъдем справедливи. Хубаво е да бъдем и честни. Потребна е и тя.

Справедливостта е свързана с човешката мисъл. Честността е свързана с човешките чувства. Френологически те са два противоположни полюса.

Ако си справедлив може да станеш и честен. Справедливостта е от един по-висш свят.