Наркотиците...това, което убива!

Едва ли има човек, който да не е запознат с проблема за наркотиците и тяхната вреда.Те все повече навлизат в нашето ежедневиеи независимо дали ги приемаме, отхвърляме или ги забравяме, те все пак съществуват и никой не е застрахован от това да не се сблъска с тях. Но ако не искаш да съжаляваш за стореното, трябва да мислиш предварително. Грешките на един се превръщат в урок за друг. Не трябва да се поддаваме на слабости и да започваме с наркотични вещества, защото те са временно бягство от действителността и скоро се превръщат в главен проблем, който трудно се решава. Човек, който е уверен в себе си, никога няма да прекрачи границата между удоволствето и кошмара, между това да си свободен и зависим. Всеки избира как да извърви пътя на своя живат. Искаме живот без страх, без трагични събития. Нека сами си го направим. Всеки трябва да знае, че наркотиците са началото на края и, че не трябва да пропиляваме живота си, защото е само един,а да го осмислим и да го изживеем достойно, с гордо вдигната глава, да докажем себе си и да решаваме нашите проблеми трезво и мислищо, а не временно да замъгляваме съзнанието си, мислейки, че сме решили ребуса на живота, а всъщност да затъваме още повече в безисходицата. За жалост наркотиците в днешно време се превръщат в начин на живот на много тийнейджъри. Но те трябва да се осъзнаят-какво правят, на къде са тръгнали. Мислят ли, че по този начин са достегнали върха . Повечето казват, че това не може да им се случи, но под влияние на средата в която се движат, проблемите характерни за възрастта се поддават на този бич на обществото. Под влияние на наркотиците някой някъде умира-без приятели, без пари, семейство и най-вече без капка надежда.
Дрогата е път, който не води до никъде. Наркотиците доставяли удоволствие на хората, които ги използват, удоволствие, че са до някъде щастливи, но само до някъде. Дрогата може да е и начин на приятно прекарване, но до кога? Всички си мислят, че когато решат могат да се откажат, но това отказване просто не се случва, зощото започваш да искаш още и още и когато се погледнеш вече си зависим за цял живот. Всеки сам за себе си трябва да реши по-скоро дали наркотиците ти дават нещо стойностно в живота и какво ти вземат те... семейство, приятели, дори самият ти се погубваш.
Помисли преди да е станало прекалено късно и да си в безисходица.
Наркотиците-те са тихата смърт, смъртта, която идва бавно и мъчително, която те кара да се гърчиш от болка и да агонизираш. Смъртта, която ти знаеш, че идва за теб и я чакаш, за да се освободиш от болката, страданието и зависимостта. Ние трябва да кажем, НЕ на наркотиците. Живота се жевее само веднъж, нека да го изживеем с чест и достойнство.