Беше по-бързо от миг,
беше по-красиво от звездите.
Няма да забравя погледа,
който пречеше на сълзите.

По-мелодично бе от песен,
но и по-тихо от звук.
един миг отминал като есен,
само спомени оставени тук.

Но това не бе есен...
Лято бе - топло и нежно.
Не въвях по пътя тесен,
а сега е вече неизбежно.

По-светло бе от Слънцето изпепеляващо
и по-горещо от огъня.
Само спомена ме осветява изгарящо,
който срещам често там в съня.

С усмивка си припомням аз
срещите на нашите погледи,
макар и по-малко от минута и от час
бяха като сблъскващи се буйни води.

Не ще забравя за миг дори
какво направи ти за мен.
Защо и как го стори,
как направи нощта - ден.

Тереза Стоянова
(аторски права запазени)


Току-що го измислих. Надявам се да се е харесало. Сподетеле критики или забележки, а ако ви е харесало пак може да споделите.
Благодаря предварително.