Орелът магнолия

[ScionOfStorm]

Орелът магнолия

Аз бях на Олимп
Сетне на Рила се качих
От очите на орел
Погледнах долу и изпредох Стих.

Видях човешките окови тежки
И себе си впрегнат в тях.
Плаках с на майките ни всички грешки
А после с издрано гърло пях и пях.

Видях пожарите из смъртната история
Палих Рим с дивашка настървеност.
Влюбен, сякаш бях цветчето на магнолия
Удавих се във Темза и възродих душите
За да палят и давят сетне те във тленност.

Бих се и разкъсах моя враг на бойното поле
Бях звяр в човешка кожа преоблечен.
Ридах и виках, когато смърт любимата ми взе
И пак краят ми бе в началото предречен.

Аз бях в най-тъмна падина
Катакомбите на моите предци кръстосвах.
Отучих се да виждам светлина
С нозе от глина по железен под скитосвах.

Пей и ридай
За роба и за воина;
За мъжа и за убиеца;
За животодарителя, за кръвопиеца:

Пей, а сетне ридай
От очите на орел виждам своя край.

[Irenchety]

много ми харесва, супер е, вероятно имаш доста опит в писането на тези неща, искам да ти кажа едно голямо БРАВО, тва се нарича стих, а не онези припевчета с по две думички

[Enough]

пиши за любов, болка, изневери, анален секс, хомосексуалистите е брат ^^ кфи са тия антики


пс: шегувам се поредното супер стихче <3 евала

[Irenchety]

пиши за любов, болка, изневери, анален секс, хомосексуалистите е брат ^^ кфи са тия антики


пс: шегувам се поредното супер стихче <3 евала

не знам как просто че звучи стих за анален секс, ща не пробваме да напише някой!

[Dumb]

Не го превръщайте в чат,де!
Харесва ми,но на моменти малко се размива изказа..
От римата е май
Но като цяло ми харесва