Бедността като личен избор или нарушаване на
човешките права



Изпадането в състояние на бедност може да има временен, епизодичен или траен характер. Във временно състояние на бедност и материално затруднение могат да изпаднат хора с влошено здравословно състояние, млади семейства при раждане и отглеждане на деца. В епизодично състояние на бедност се оказват безработен. Продължителната нетрудоспособност и липсата на постоянен доход е причина за изпадане в състояние на трайна бедност. Всичко това създава затруднения при определяне броя на бедните и предлагането на мерки за излизане от състоянието на бедност. Досегашната практика на много страни показва, че трудностите при определяне на бедността се преодоляват с приемането на единен критерий за определяне "границата на бедност". Обикновено за такъв се използва текущия доход на едно лице в домакинството, а останалите служат за допълнителни характеристики на състоянието на бедност. Всички, които живеят под тази граница, определена на базата на единния критерий, се считат за бедни. Хората, живеещи на равнището на социалния минимум, имат възможност за развитие, поради което, макар и бедни, са считат за приобщени към обществото. В много страни именно социалният минимум се определя за граница на бедността.
Бедността е състояние, което не е избрано доброволно от никого. Но понякога е както нарушаване на човешките права ,така и личен избор. Предпоставки, които увеличават шанса на индивидите да попаднат в тази група са: липсата на образование (или ниско такова),когато човека е имал възможност, ниската квалификация, нежеланието за преквалификация или продължително и упорито търсене на работаТова е изборът на хората в трудоспособна възраст. Има и чисто лични решения, като раждането на трето и повече деца без възможности за издръжката им, прахосването на лични средства, участието в престъпления, които после повличат хората надолу в социалната йерархия. Възможността да се получават социални плащания стимулира това поведение. Бедността ще съществува до момента, в който хората продължават да правят грешни лични решения. Публичните програми трябва да бъдат последна възможност за оцеляване (предназначени например за пенсионерите с по-ниска от линията на бедността пенсия, самотните пенсионери, хората с увреждания, които нямат възможност за трудова заетост). Накратко, нуждаещите се не трябва да възприемат държавната помощ като алтернатива на работата или компенсация за грешен личен избор.
Основните човешки права-правото на добро жизнено равнище,на прехрана и медицинско обслужване,на образование и труд илина свобода от дискриминация-са това ,от което наи-бедните в света се нуждаят наи-много .В същото жреме,точноте наи-малко могатда постигнат и защитят тези ‘универсални права’.Врезултат човешките права са застрашени навсякъде и винаги,когато мъж , жена или дете живеят в краина бедност. В България с всяка изминала година се увеличава броя на децата , които не ходят на училище или предсрочно напускат училище,защото са бедни.Ето това е бедността като нарушаване на човешките права.Материалните лишения на семействата на бедните деца се отразява крайно отрицателно на тяхното развитие и бъдещи възможности.Невъзможностт да ходят на училище жоди долипсана социално общтуване на бедните деца с техните връсници, а това ги обрича на социална изолация и поддържа омъгьосания кръг бедни родители- бедни деца.Особено тежко е положението на децата,които живеят в семейства на трайно безработни, на самотни родители или в многодетни семейства.Много уязвими са децата, които зависят от чужди грижи или бездомни.Обикновено те се самоограмотяват на улицата и лесно трагват към престъпния начинна живот.

Преодоляването на бедността трябва да стане не с активни мерки на държавата, а чрез частния сектор. Той е в основата на икономическия растеж, който е единствения разумен и ефективен начин за намаляване на бедността. Колкото е по-голяма степента на икономическа свобода (индивидуалния избор, доброволната размяна, свободната конкуренция и защитата на личността и собствеността [1] ), толкова повече ще намалеят бедните хора.