Така е, да и евалата за проницателното мислене и точните думи!

Не е лесно да постигнеш това, което целиш и мога да кажа за себе си, че също не съм го постигнал. Но все пак ще споделя как гледам на нещата. Осъзнал си, че щастието не идва отвън и външни събития, а отвътре, от начинът по който ти ги възприемаш. Сам им придаваш смисъл, сам определяш кое ще приемаш за успех и кое не, сам избираш каква емоция ще ти носи, ако изобщо ти носи някаква. Нямаше да се чувстваш и 72 часа щастлив, ако преди това не беше натоварил със смисъл състезанието. Ако си беше наумил, че то е прекалено ниска летва за теб, нямаше да ти донесе никаква радост. Всичко опира до това да се научим да гледаме на нещата по правилния начин и чак след това да си поставяме целите, но не е лесно да контролираш нагласата си за света отвън. Това става чак след като минеш през дълбокия процес на себеопознаване.

И иронията е, че никое щастие не е безкрайно. Но хубавото е, че го има, което означава, че и никое нещастие не е безкрайно. Ако се научиш да си сваляш очилата, през които виждаш апатията и да слагаш тези, през които да виждаш новите цели с новите радости, които ще ти донесе постигането им, няма да изпадаш или поне да се задържаш в дупки. Стига да искаш радости. Когато опознаеш себе си, е много вероятно да решиш, че нямаш такава нужда от радост, но тогава и няма да те притеснява нещастието, тези емоции ще са далеч от теб и ти сам ще избираш да се доближиш или отдалечиш от тях.

Или поне в това вярвам към момента.