Натам не знам как протече разговора, понеже прибирах покупките, но лешояда беше видимо доволен от себе

И така. Вечерта тъкмо се оправях за въпросния купон, когато се сетих, че съм обещал на Д да и звънна. Звъня аз и:
Д: Ало?
Аз: Здравей!
Д: Здравей! Стана ли време за пране?
Аз: Аз дозата я уцелих, ама стана нещо по-страшно, леле, ужас!
Д: Да не ти гръмна пералнята?
Аз: Виж, нямам време, че ме чакат. После ще ти разкажа. От къде да те взема след час?
Д: Ама аз няма да излизам тая вечер, студено ми е.
Аз: Давам ти още един шанс, иначе ще си взема обратно зелената точка! Сама знаеш, че се печелят трудно.
Д: Ох, не знам, такова... Оф, добре, но ще взема И с мен. Може, нали?
(помислих си, че ще е идеален подарък за Р да му доведа и другата мацка)
Аз: Няма проблем!
Д: Добре, значи след час и половина на ...
Аз: След час да си там! До после!
И затворих телефона. Предупредих Р, че ще има още 2 гостенки, да приготви чаши и прибори. Той ме извика при него да му правя компания, но идеята ми беше друга. Слушах няколко песни, вдигнах си стейта. Излизам аз, паля колата, седя си и чакам да загрее и си мисля - "ма то верно студено, бе, къде съм тръгнал и аз?!". Лошите мисли избягаха набързо, тръгвам аз да взимам мацките, а те пък подранили. Качват се, парното на макс, пърли вежди, кефят се, че са вече на топло. Д почна да ме разпитва каква е поразията, дет съм направил. Казах им, че Р ми е отмъкнал праха, разказах им за какво щял да го ползва на следващата сутрин, много се смяха. Стигаме ние, влизаме (бяхме закъсняли малко и всички вече бяха там). Като влязохме всички почнаха да ми се радват, да ме прегръщат, да се здрависваме. Гостите бяха се прибрали за празниците кой от друга държава, кой от друг град. Все хора, с които се уважаваме изключително много и, с които не се бяхме виждали отдавна. Точно това исках и да стане - да ме видят за първи път в присъствието на таргета, за да види тя колко ме ценят. Р налази И, аз седнах до Д, наляхме си нещо за пиене (ама аз с тая кола как да пия.. пфууу, стомаха и дробовете ме кълняха заради безалкохолното) и почнах леко с киното и DHV. Обиколих всички групички, все пак не съм ги виждал отдавна, да си поговоря с хората. Докато Д беше сама един и се лепна, но това не ме притесняваше. Тя ме повика с поглед, аз пуснах една баладка на Richard Marx и я дръпнах да танцуваме. Танцуваме си ние, пак кино. По едно време се навеждам уж да и кажа нещо на ухо, при което я целунах невинно по врата. Ми че тя си е виновна, защо го беше открила така? Тя измърка едно доволно, песента свърши и аз излязох на терасата да пуша една цигара. Седя си аз, пуша си, мисля си "брех, че гаден студ, да имаше сега някоя тука да ме стопли". Няколко секунди след тая мисъл Д излиза при мен. Дойде, гушна ме през кръста и си сложи главата на рамото ми (малко и беше тегаво, предвид, че съм 195 висок, ама се справи някак). Почнах да и говоря някакви простотии за звездите, след това рапорт, кино. После пак някакви невинни шегички. Тя както се беше облегнала на мен, се изправи, погледна ме и вика:
Д: От къде ти идват тия?
Аз: О, не знам.. може би някаква небесна сила, знам ли?
Д: И тая сила дава ли ти други способности?
Aз: И питаш?!
Д: Какво друго можеш?

Наведох се, целунах я, тя ми отвърна. Дръпнах се. Погледна ме като лоша даскалка провинил се третокласник, налетя ми пак и последва сериозно натискане на терасата. А студ ли беше, аууу... Влязохме вътре, потанцувахме, гушкахме се, натискахме се, тежко кино... Към 3 и нещо всичко живо изчезна, останахме само четиримата герои в историята ми. Р ме попита колко е часа, погледнах в телефона, гледам смс... А той, животното, ми писал да хващам Д и да се изнасям, че с И щели да си правят щастие. Правя се на изморен и и предлагам да си ходиме. Тръгваме си ние, отвън няк'ва откачалка си разхожда кучето в 3 и 30 сутринта на -15 градуса.. Луди хора! Тя като видя и почна да ми разправя колко обичала кучета и т.н. Викам и:
Аз: Щом толкова обичаш кучета хайде да идем до нас да ти покажа моето.
Д: Не знам, късно е вече, по-добре ме закарай у нас. Ще ми го покажеш друг път.
Аз: Хайде и без друго ни е на път, отбиваме се за 5 минути да го погалиш и те изритвам.
Д: Хаха, добре тогава.

Отиваме у нас, влизаме, аз се разполагам като все едно никъде няма да ходя повече.
Д: Къде е кучето?
Аз отивам в кухнята, правя кафе и и разправям, че след малко ще и го покажа. Нося кафетата, включвам компа и почвам да се ровя в нета за разни обяви за кучета.
Д: Какво е това кафе? Покажи ми кучето и да си ходя.
Аз: Ае не се прави, да се стоплиш малко.
Д: Оф, ще умра с тебе... Айде добре, ще пия

В този момент намирам едно много яко хъски с разноцветни очи, показвам и го:

Аз: Ей го, моя сладур!
Д: Моля? Как така твоя сладур?
Аз: Някой ден ще си взема такова
Д: Нямаш куче, нали?
Аз: Някой ден ще имам!
Д: Идиот, как можах да ти се вържа?!

Сядам аз до нея, почнахме да се натискаме, тръгвам да и бъркам под блузата, тя ми бута ръката. Натискаме се още, пак пробвам да бръкна под блузата, пак не дава. Бих и малко игнор, тя почна да ми се натиска. След още няколко опита видях, че няма да стане работата и и предложих да я закарам. Пред тях се натискахме в колата, а двигателя работи, че студ навън... Тая няма намерение да слиза скоро и сигурно не знае каква е цената на нафтата?! Слезе най-накрая, каза, че щяла да ми се обади като се събуди.

ДЕН ВТОРИ:

Спя си аз най-сладко и давам газ на некво нисанче GT-R, когато гадния Chad Kroeger запя припева на Into the night. Вдигам аз телефона.
Д: Здравей, дано не те събуждам
Аз: Ааа, не, аз вече и кафе пих
Д: Искаш ли в 13:00 да се чакаме на ...?
Аз: Имам малко работа днес, но щом се освободя ще ти звънна. И само посмей да ми кажеш, че ти е студено и няма да излизаш!
Д: Хехе, няма, ще чакам да звъннеш!
Аз: Окей, до после!
Д: Чао!

Дремнах още малко, свърших си задълженията и тъкмо да и се обадя и Р ми звъни да сме се били събрали вечерта на нещо като двойна среща. Айдееее, тоя се уреди с гадже. Ами аз?? Звъня и на Д и и казвам какви са ми плановете. Изведох я първо на кафе, след това при Р. Събираме се вечерта, почнахме да се редуваме с Р - аз го хваля него, той мене. Мацките ни се кефят, пълна идилия. Става време тия пак да извършват прекрасното. Гадове... Втора поредна вечер ще тормозят леглото, ами аз??? Тръгваме си с Д и пак у нас. Тя направи някаква доволна усмивка като видя къде я водя. "Ох, котьо, айде, че не издържам вече", мисля си аз. Влизаме у нас, пускам предварително изготвения плейслист с песни на Scorpions, Richard Marx, Barry White и други такива.
Д: Леле, какви песни само но да те предупредя - няма да спя с теб!
Аз: Хо хо, колко сладко...
Д: Кое му е сладкото?
Аз: Мислиш си, че имаш право на избор! Пък и дали ще си легнем или не, го решавам аз!

След което сядам до нея и почвам да я целувам. Очаквах някой ъперкът..или поне шамар заради репликите ми, но не - и тя ме целува, че и мърка даже По едно време ми вика, че тоя път може би ще ми позволи да и бръкна под блузата. Хах, тая все още си мисли, че ще бъркам там... Тая вечер съм на вълна "бъркане в панталона". Общо взето където и да си заврях ръцете, нямаше против. Около един час любовна игра и я понесох към спалнята. Няма смисъл да пиша какво стана там. На сутринта като се събудих усмивката все още беше на лицето и.

Сет #2 : Свалка на улицата.

Беше неделя - денят за пик-ъп.Избръснат и с любимата си бяла риза с къс ръкав , излязох по Витошка.Без да мине много време отворих няколко сета , дигнах си стейта , обаче момичетата не ми харесаха и не им взех телефоните.И тогава дойде въпросната курва.

аз : Здравей , много ми хареса походката ти и реших да се запознаем.

Тя беше леко стаписана в началото , обаче запазих самообладение и я негнах , че ако беше по-височка , можеше да мине и за модел.При запознанството направих кино , което е много важно - предразполага момичето и да знае накъде отиват нещата.

Аз: Знаеш ли , изглеждаш ми като човек , който знае как да се забавлява.Нещо повече - имам чувството , че ти винаги си център на компанита.
Б: Да , всички ми казват така....
Аз :Искаш винаги да става на твоето и си свикнала всички мъже да ти се мазнят ...и когато срещнеш някого със собствено мнение изпитваш диво привличане да го завлечеш в леглото....
Б;Хаха много знаеш ти...
Аз:Голям хищник си ти , с тези дебели устни кой знае какво си правила допреди малко...
Б:Никога няма да разбереш....( типичен биш шиълд )
Аз:Не ми и трябва да знам.Аз излизам с възпитани момичета с добри обноски , а ти си прекалено...
Б: Че аз ли не съм възпитана , ве ?
Аз :Не достатъчно.Другите жени , когато ме видят , веднага ме канят на кафе , а ти се колебаеш.Знам , че искаш да ме завлечеш към вас , ама това няма да е много възпитано.
Б:Окей , пичелиш ,сладък.Айде да отидем в кафето аьз .
Аз:Не , ще отидем в едно друго кафе , правят най-хубавите удгфдсг. ( избрах въпросното кафе заради мноог удобни диванчета , при които е възможно тежката физическа ескалация )
Аз: ще дойда с тбе на кафе , но ще си помисля за по-нататък , не ми пускай ръце , че познавам охраната....
Б: оо , колко си важен , пич...
Аз:И освен това - продължавам невъзмутимо ( един от начините да минаваш шитки лесно ) ще ме пазиш от всички момичета , които ще искат да ми скочат..
Тя : Окей , обещавам ( казано с голяма усмивка )

На въпросното кафе седнахме един до друг , показах и няколко снимки на телефона , дхв истории и и направих " Куба" . преди да допием кафетата , вече се натискахме.След това взехме такси до квартирата да правим "прекрасното'.

Надявам се да съм бил полезен.Много благодарности на Влади и Чачо , които поставиха основките , а аз " висшата школовка , ако може така да се каже".Поздрави